СПЕЦИФИКИ НА ПРОФЕСИЯТА НА СЪДЕБНИЯ ПРЕВОДАЧ В ЧЕХИЯ ПДФ Печат Е-мейл
СПЕЦИФИКИ НА ПРОФЕСИЯТА НА СЪДЕБНИЯ ПРЕВОДАЧ В ЧЕХИЯ

Елена КРЕЙЧОВА


SUMMARY: The profession of the court interpreter is difficult and demanding what concerns education and practice. The paper deals with how to become a court interpeter, what are the conditions to be fulfilled to become an interpretor cooperating with sate institutions, and what are the responsibilities of the court interpreor.

KEY WORDS: interpretor, translating,court interpreter, legalization

Какво представлява съдебният преводач?

Дейността на съдебният преводач в Чехия представлява „черешката на тортата“ в преводаческата професия. Услугите на съдебния преводач се използват най-често при комуникация с официални институции, международни организации, държавни учреждения, също така с органите на полицията и на държавното управление. Съдебният преводач присъства в съдебната зала, при нотаруиса или в учрежденията, когато трябва да бъде извършен официален превод на чужд език, и със своята квалификация гарантира верността на преноса на информация на чуждия език. Съдебните преводачи (ч. – soudní překladatelé/tlumočníci) са лица, упълномощени от държавата да превеждат и легализират официални документи (дипломи, свидетелства за сключване на граждански брак, актове за раждане, извлечения от търговския регистър, съдебни решения, присъди и др. под.), да извършват устен превод напр. в полицията (при разпити, при арестуване), при извършване на различни обреди (сключване на граждански брак на чех/чехкиня с български гражданин) или за органите на държавното управление. Т. нар. „кръгъл печат“ с герба на Чехия, който всеки съдебен преводач притежава, е доказателство за извършения превод, той се слага на всеки писмен документ, преведен от преводача, или на протокол за извършването на устен превод. Така завереният превод (с подписа и печата на преводача) отговаря на критериите на държавните институции на Чехия за легализация на документи.

Как „нормалният“ преводач може да стане съдебен преводач?

За получаване на лиценз за съдебен преводач се подава молба от конкретното лице, което иска да стане съдебен преводач, или, в по-редки случаи, молбата се подава от държавния орган или организацията, където работи кандидатът. Молбата трябва да бъде в писмен вид и се подава в съответния областен съд по местоживеене на кандидата в отдела за съдебни преводачи и вещи лица. Кандидатът, преди да получи държавния лиценз и да бъде включен в регистъра на съдебните преводачи, трябва да отговаря на всички критерии за това – да има чешко гражданство, необходимия опит и ниво на владеене на съответния език. Условието за чешко гражданство може да бъде отменено от министъра на правосъдието. Лицензът се присъжда от председателя на областния съд, процедурата се провежда два пъти годишно – през пролетта и есента. Но за получаването на лиценз не съществува законово право дори след изпълнение на всички посочени критерии от страна на кандидата. Молбата може да бъде отхвърлена, обаче за лиценза може да се кандидатства многократно. Областният съд обикновено взема предвид и факта колко лицензирани преводачи на съответния език има в административната област – ако броят лицензирани преводачи е сравнително голям, областният съд не е задължен да присъжда нови лицензи, въпреки че кандидатстващите преводачи отговарят на всички необходими условия. За присъждането на лиценз не се изисква полагане на специален изпит (въпреки че Камарата на съдебните преводачи организира курсове за подготовка на бъдещи съдебни преводачи, насочени най-вече към преглед на  юридическите предпоставки и условия за работа на съдебните преводачи, а също така запознаване със самия процес на присъждане на лиценза, изискванията към съдебния превод и др. под., но участието в такива курсове и успешното им завършване не се изисква от закона). Документите, които се изискват за подаване на молбата за присъждане на лиценза, са следните: диплома за висше образование по съответния език – специалност филология или транслатология от чешки университет или, при световните езици, сертификат за трета (най-високата) степен на владеене на езика – степен за преводачи от т. н. държавен езиков изпит, положен в специално акредитираната Държавна езикова школа. Към молбата се добавя и свидетелство за съдимост. В някои случаи (напр. Областният съд в гр. Храдец Кралове, в гр. Пилзен) кандидатите полагат предварителен изпит върху владеене на юридическата терминология и въз основа на показаните резултати препоръчват или съответно не препоръчват кандидатът да получи лиценз на съдебен преводач. Този предварителен изпит се отнася само за световните езици .
След като преводачът получи лиценз за съдебен преводач, той е вписан в регистъра на съответния областен съд и на Министерството на правосъдието, получава т. нар. преводачески дневник и удостоверение за изработване на специален печат (т. нар. кръгъл печат). Печатът на преводача съдържа герба на Чехия, името на преводача и текста „преводач от [съответния език]”. Такъв печат имат право да използват само съдебните преводачи. В преводаческия дневник се вписват всички направени преводи (писмени и устни), видът преведен документ, за коя институция е направен преводът, размерът на възнаграждението и датата/периода на изготвяне на превода (или осъществяването на устния превод). Веднъж годишно дневникът се представя за проверка в отдела за съдебни преводачи в съответния областен съд заедно с попълнен формуляр с броя на преводите, направени за календарната година.
Лицензът за съдебен преводач се присъжда до живот. В случай на отнемане на лиценза или на смърт името на преводача се изважда от регистъра на съдебните преводачи. Отнемането на лиценза става в случай, че председателят на областния съд установи грешки при извършване на преводите, т. е. многократно извършен некачествен превод или съзнателно допуснати грешки и неточности, също и подвеждащ превод или интерпретация на факти.
Централният регистър на всички съдебни преводачи в Чехия, разпределени по области, се води от Министерството на правосъдието и списъкът е достъпен и онлайн на сайта на министерството (www.justice.cz.).
В повечето държави-членки на Европейския съюз е въведена система за подбор и присъждане на лицензи на съдебни преводачи и те са вписани в общ национален регистър. В отделните държави за съдебните писмени/устни преводачи се използват различни официални наименования. Намирането на съдебен преводач е понастоящем възможно чрез националните бази данни с писмени и устни преводачи.  Не всички държави-членки обаче имат такива бази данни.

Ролята на съдебния преводач  в наказателното производство

Тук ще се спрем на един от случаите, когато присъствието на съдебния преводач е задължително, а именно при наказателното производство, когато някоя от страните не владее чешки (в нашия случай). Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство гарантира правото на безплатна и достатъчна езикова помощ, позволяваща на заподозрените лица или на обвиняемите, които не говорят или не разбират езика на наказателното производство, пълноценно да упражняват правото си на защита, с цел осигуряване на справедливо производство. Правото на устен и писмен превод се отнася за всеки от момента, когато му бъде съобщено по официален път, че е заподозрян или обвиняем за извършването на наказуемо деяние, чак до момента, когато наказателното производство приключи, т. е. до момента на влизане в сила на решението за това, дали заподозреният е извършил наказуемото деяние или не, включително присъдата и евентуалното обжалване. Гарантирането на справедливо производство изисква документите от съществено значение или поне важните части от тези документи да бъдат преведени за заподозрените лица или обвиняемите – като напр. всяко решение за лишаване от свобода, всяко повдигнато обвинение или обвинителен акт и всяко съдебно решение. Разходите за осигуряване на преводач на съответния език се поемат от съответния държавен орган.
Съдебният преводач е призован от съда или прокуратурата да превежда в случай, че някой участник в производството заяви, че не владее чешки език. По закон всеки участник в производството има правото да използва своя майчин език или език, който владее. Следователно, ако не владее чешки, комуникацията му със съдебните органи протича с помощта на преводач. За участник в съдебния процес се смята не само обвиняемият, а например и свидетелят, ищецът или други участници в съдебното производство. Когато обвиняемият не владее чешки, той получава в писмен вид и преведени на неговия роден език най-важните документи, напр. решение за започване на наказателно производство, решение за арестуване, обвинение, обжалване и др. под.
Преводачът е длъжен да се яви пред органа, които го е призовал, и да направи точен и пълен превод. Ако не се яви по неуважителни причини, му се налага глоба. Ако съзнателно извърши изопачен, непълен или недостоверен превод, носи наказателна отговорност, като може да получи до двегодишно отнемане на свободата или отнемане на лиценза.
Ролята на съдебния преводач в целия съдебен процес се състои в това, максимално ефективно и правилно да се осъществи комуникацията между всички участници в делото с използване на неговото владеене на чуждия език. Задачата му по време на съдебния процес е само да превежда и по никакъв начин да не се намесва в съдебния процес – чрез изразяване на емоции, допълване на липсваща информация по свое усмотрение или премълчаване на факти, които изглеждат нерелевантни. Не винаги (при устен превод) е необходимо преводачът да превежда дословно, но е необходимо да се предаде точно смисълът на текста или на устната реч, които се превеждат без никакви допълнения от страна на преводача.
 

Последен брой

Езиков свят