ЛЕКСИКАЛНАТА АСИМЕТРИЯ КАТО ПРОБЛЕМ НА СЛАВЯНО-СЛАВЯНСКИЯ ПРЕВОД (ВЪРХУ СЛОВАШКИ И БЪЛГАРСКИ МАТЕРИАЛ) ПДФ Печат Е-мейл
ЛЕКСИКАЛНАТА АСИМЕТРИЯ КАТО ПРОБЛЕМ
НА СЛАВЯНО-СЛАВЯНСКИЯ ПРЕВОД
(ВЪРХУ СЛОВАШКИ И БЪЛГАРСКИ МАТЕРИАЛ)

Величко ПАНАЙОТОВ


SUMMARY: The text is devoted to the problems that the translator faces when dealing with lexical asymmetry, it presents a preliminary stage in the listing of cases of the Slovak – Bulgarian lexical asymmetry fixed lexicographically.

KEY WORDS: lexical asymmetry, contrastive Slavic lexicology, theory and practice of translation


Многобройни и многоаспектни са изследванията на симетрията и асиметрията като прояви на вътрешноезикови и междуезикови отношения. Сред тях в последно време се откроява статията на словашкия езиковед Ян Сабол Symetria a asymetria v jazyku (Сабол 2011). В нея се разглеждат симетрията и асиметрията на формата и съдържанието в граматичната структура и представлява интересен принос в развитието на езиковата теория.
Изключително благодатен обект на изследване на въпросните явления в междуезиков план е областта на превода особено на лексикално равнище, затова тук бих искал да обърна внимание на лексикалната асиметрия при превод от един славянски език към друг славянски език. В случая ще използвам илюстративен материал от словашкия и българския език. Приемам настоящия текст като продължение и разширение на изследванията на Радост Железарова, насочени към чешко-българската лексикална асиметрия (Железарова 1995 и др.), вписващо се в контекста и на други публикации с подобен характер, излезли у нас, например на Емилия Недкова.

Проблеми за двуезичната лексикография и за превода(ча)

Когато преводът се осъществява в посока от съставното към еднословното название, може да е трудно откриването на еквивалент в целевия език, поради факта, че лексикографските пособия обхващат преди всичко думи и съставните номинации остават извън тях. Новите двуезични речници като Българо-словашкият речник на М. Кошкова и кол. (Кошкова и кол. 2004) или Чешко-българският двутомен речник (ЧБР 2002) са ценен помощник за преводача в подобна ситуация, тъй като включват богат илюстративен материал към ключовата дума, но все пак проблемът налага да се търсят и други комплексни решения, изхождащи от семантиката, т. е. с помощта на ономасиологичния подход. Благодарение на него могат да се изследват номинативните средства, които изходният и целевият език използват за обозначаване на едни и същи реалии. Подобен подход е приложим в тематичните речници, където, особено при по-богата илюстрованост, лексикалната асиметрия лесно се преодолява, а освен това лесно се снема и полисемията. Традиционна слабост на този тип речници е техният обем, обикновено те обхващат само базисна лексика и затова преодоляването на трудностите около лексикалната асиметрия виждам не в някакви качествено нови подходи, а просто в разширяване на тематичните речници до равнището на една енциклопедична изчерпателност. В момента екип от Факултета по славянски филологии на СУ подготвя първия тематичен словашко-български речник, но по обясними причини той ще бъде от традиционния тип, т. е. кратък, основен.
По отношение на настоящото изследване са необходими някои уточнения. Под лексикална асиметрия ще имам предвид разлика в състава на номинациите в изходния и в целевия език, т. е. става въпрос за количествена асиметрия по класификацията на Я. Сабол. Следователно основен критерий за установяване на отношение на асиметрия е броят на думите в номинацията, което се натъква на проблема с идентификацията на думата като езикова единица. По принцип дефинициите на думата са непълни, акцентиращи върху отделни аспекти на отношенията, в които тя влиза с други езикови единици, или са прекалено общи. Затова и Т. Бояджиев в своята лексикология (Бояджиев 2002) не дава дефиниция на думата, а я приближава като същност чрез най-съществените й признаци. Тъй като в настоящия текст за идентификацията на думата са важни разликите между нея и словосъчетанието, тук ще изхождам от определянето им у Т. Бояджиев, което е удобно за целите на анализа. Според Т. Бояджиев „Разликата между думата и словосъчетанието е количествена. Словосъчетанието е синтактична единица, оформена разделно с експлицитно (открито, външно) изразена граматична връзка между компонентите му. В словосъчетанието има повече от една дума, структурно и смислово свързани.” (Бояджиев 2002: 25).
Що се отнася до евентуално степенуване на симетричността/асиметричността, с оглед на избрания критерий за определяне на наличието на асиметрия нейните прояви не могат да се степенуват в преходни варианти. Може да се установи само наличието или отсъствието на асиметрия.

Типология на проявите на асиметрия

Характерът на констатираните случаи на лексикална асиметрия e в основата на нейната класификация. Ще се вземат предвид характеристики, свързани с формалната страна и с мотивацията. Тъй като сред цитираните български изследвания на лексикалната асиметрия вече е зададен функционален модел за класификация (Железарова 1995 и в други публикации на същата авторка), основаващ се на словообразувателните форманти, използвани в български лексеми, при които се наблюдават най-често многословни  чешки еквиваленти, подобен подход ще бъде приложен и в настоящия текст. В цялата поредица публикации на Р. Железарова, засягащи различни части на речта, изходният език е българският. С оглед на съществуващата близост между чешкия и словашкия език в областта на лексиката и словообразуването смятам за по-уместно в случая да сменя посоката и като изходен език да използвам словашкия. Така резултатите биха очертали доста по-различна картина и биха допринесли по-голяма полза за преводаческата практика.
Поради ограниченото време за подготовка бе избран подходът на частична ексцерпция и предварителна класификация на езиков материал като основа за по-обстойно изследване. Вниманието беше насочено към производните съществителни имена като най-многобройна група в анализираните данни от Словашко-българския речник (СБР 1970), при които се наблюдаваше лексикална асиметрия, като се проучваха само буквите от „A” до „Č“. Така, макар да не се постига пълна инвентаризация на проявите на словашко-българска лексикална асиметрия при производните съществителни, се слага нейното начало, а същевременно се улавят основните й типове.
За идентификацията на случаите на лексикална асиметрия при проучвания набор лексикографски двойки е необходимо наличието на няколко условия:
а) в изходния език, т. е. словашкия, трябва да стои производно съществително;
б) в целевия език, т. е. българския, трябва да има многословен еквивалент – словосъчетание от пълнозначни думи. Като многословни няма да бъдат определяни предложните конструкции и изразите с местоименна форма от типа казвам на някого, говоря за нещо;
в) при наличието на повече синонимни еквиваленти нито един не трябва да бъде изразен с една дума.
При спазването на тези условия някои случаи на лексикална асиметрия ще останат извън изследваната група – било, защото в източника на ексцерпция е изкуствено изкована дума, било защото е спорно определянето на дадена лексема като дериват, било поради друга причина. Това обаче не е пречка да се изгради една до голяма степен адекватна цялостна представа за проявите на словашко-българската лексикална асиметрия.

Класификация по словообразувателни форманти
След проучване на заявения обем от източника за ексцерпция бяха констатирани 210 случая на асиметрия, които ще бъдат групирани по словообразувателните форманти на словашките лексеми, като групите ще бъдат подредени по броя членове. Зависимите варианти на формантите ще бъдат дадени заедно с основния (напр. –stvo/ctvo). Тъй като материалът е ограничен, класификацията няма да се разбива до равнището на отделните словообразувателни значения, изразени с един и същ формант.

Суфиксални форманти
Мъжки род

-ár/iar
abecedár, agrár, adresár, anekdotár, angličtinár, anjeličkár, archivár, belaskár, bedár, cementár, cestár, cibuliar, cigaretár, citlivostkár, čučoriedkár
-ník/nik
agrárnik, belánik, belasník, cechovník, celibátnik, cestník, ctibažník, cukrovarník, čajovník, citrónovník, činžovník, črievičník, čučoriednik,
-ák/iak
belák, brezák, cedák, čapták, činžiak, črpák  
-áč
bahnáč, baláchač, bradáč, čerkáč, číhač
-át    
alumnát, alumneát, candát, citronát, celibát
-ič
černič, čistič
-ec/iec
borinec, čeľadinec, čepiec,
-(ov)ec
brezovec
-inec
borinec, čeľadinec
-ista
anekdotista, anglista, arivista, civilista
-oš
cvaloš, cundroš, čaptoš
-oň
beloň, cmuľoň,
-ín
alexandrín, bernardín
-án
Amerikán
-úch
čadúch
-uš/úš
beluš
-áš
argaláš, čajkáš
-och
beloch
-ík/ik
cedáčik
-teľ
častovateľ
-ko
belko
-áň
beláň
-úň
behúň  
-aj
behaj
-ok
cecok, cingálok
-ik
akademik
-ce
barance

Женски род
-ka  
abecedárka, adeptka, aktovka, albánčina, Amerikánka, anglosaština, anjeličkárka, artistka, astrachánka,  autosprávkáreň, babračka, besiedka, beluška, cievnatka, cintľavka, cintlivka, cowboyka, cudzinka, cukrenka, cukrovka, čajovka, čečetka, čelenka, čeliadka, čemerka, čiarka, čiastka, číhačka, čipkárka, črtinka, čučoriedka
-(ov)ka  
bambusovka, baťovka, brezovka, cvernovka
-ička
belička
-ina
angličtina, arabčina, baranina, bavorčina, bernoláčtina, bibličtina, borina, brezina, bútľavina, byvolina, capina, cigánčina, cudzina, čakavčina, čečina, čínština, človečina, črtina
-(ov)ina
borovina, capovina, cedrovina, cestoviny
-(n)ica
bahnica, baranica, besednica, belica, cesnakovica, cvičebnica, čerešňovica, ciachovnica, črievica  
-(ov)ňa
cementovňa, cvičebňa,čakalňa
-áreň/iareň
bavlnáreň, cementáreň, cináreň, čistiareň
-osť
aktívnosť, časnosť, článkovanosť, článkovitosť
-ota
besnota, čvíkota
-aňa
belaňa, čaptaňa
-oša
brnoša
-áda
Bastonáda, citronáda
-ia
Ambulancia
-ácia
alimentácia, amplifikácia
-áž
arbitráž

Среден род
-stvo/ctvo
arcipiskupstvo, bačovstvo, bankovíctvo, betonárstvo, cementárstvo, cenzorstvo, cirkevníctvo, cisárstvo, , ciachovníctvo, cigánstvo, cinárstvo, cintlivkárstvo, colníctvo, cudzinstvo, časopisectvo čechoslováctvo, čipkárstvo   
-ie
cimburie, citovanie, čajovanie, čalúnovanie, čečinie, čepčenie, čítanie, črtenie,  černičie,
-ište/isko
bahnisko, bôbovisko, cibulisko, cvičište/cvičisko,
-ko, мн. ká/ka
bahniatka

Префиксални форманти
arci-
arcikňažná, arciknieža
anti-
antitalent

От представения преглед na производните съществителни с по-големия си брой привличат вниманието суфиксалните форманти  -ka , -ina, ár/iar, -stvo/ctvo, -ie, при които най-често в бълг. липсва еднословен еквивалент.  Съдейки по констатираните асиметрични лексикографски двойки с наличие на формант áreň/iareň в словашката лексема, посочените случаи вероятно също ще се срещат често и в останалата част от ползвания лексикографски източник. Тази регулярност в появата на многословни български еквиваленти именно при словашки лексеми с тези суфиксални форманти свидетелства за склонност на словашкия към по-голяма кондензираност на називния процес, когато изразява разглежданите словообразувателни значения, за по-богатите възможности на словашкото деривативно словообразуване в сравнение с българския, където в посочените случаи се наблюдава т. нар. аналитично словообразуване (Мурдаров 1983).
Тъй като в изложения материал данните са от почерпани от БСР, отразяващ състоянието на лексиката през 60-те години, от днешна гледна точка в редица случаи се констатира едно по-различно състояние. Наблюдава се например тенденция към симетризация на асиметричните номинации. При българските еквиваленти от типа непознат човек, непознат мъж, английски език асиметрията се отстранява чрез субстантивация на определенията в съставни названия. В други случаи описателни конструкции успешно се заместват с причастни форми или други универбати (висшист вместо човек с висше образование, линейка вместо кола за бърза помощ). Освен това редица чужди думи, които през по-ранния период са били с рядка употреба и не са били използвани като еднословни еквиваленти в СБР, днес се присъстват в живия български език по-често и стилистичната маркираност е по-скоро изключение (англицист вместо специалист по английска филология, архивар вместо архивен работник).
Друг възможен подход при класификацията, който тук само ще бъде маркиран, е обособяване на тематичен принцип. Като отделна група могат да се обособят асиметрични названия, породени от културно-исторически разлики. Такива са например celibát ‘задължително безбрачие на католическите духовни санове’, celibátnik ‘задължително безбрачен католически свещеник’, cechovníctvo ‘1. истор. цехова система, цехово, еснафско устройство; 2. тясно професионално гледище’, cechovník ‘член на еснаф’, bibličtina ‘стар чешки език, на който е написана Кралицката библия’ и др. В тясна връзка помежду си могат да се разглеждат кулинарни названия подобни на česnakovica - чеснова супа. Подобни подходи обаче биха се приложили по-ефективно спрямо един езиков корпус с по-голям обхват.
В заключение бих изразил мнението, че дори този кратък преглед в проявите на словашко-българската лексикална асиметрия разкрива големия потенциал на разглежданата тема, който тепърва ще се реализира в бъдещи изследвания.








Приложение
Азбучен списък на ексцерпираните
асиметрични лексикографски двойки


abecedár 1.човек, който учи азбуката или започва нещо 2. буквар
abecedárka  жена, която учи азбуката или започва нещо
adeptka отявлена привърженица на някое учение
adresár списък на адреси, адресна книга
agrár остар. 1.член на аграрна партия; 2.едър земевладелец
agrárnik остар. 1.член на аграрната партия; 2.едър земевладелец;
akademik 1.академик; 2.слушател във висше училище, студент; човек с висше образование
aktívnosť 1.активност, усилена дейност; 2.способност на организма да реагира на външни дразнения
aktovka чанта за книжа, за книги
albánčina албански език
alexandrín александрийски стих
alimentácia плащане на алименти
alumnát рядко духовна семинария
alumneát остар. духовна семинария
ambulancia 1.лекарски кабинет; 2.военен лазарет; 3.кола за бърза помощ; 4.пошенски вагон;
Amerikán американски словак, словак, който е живял дълго време в Америка
Amerikánka американска словачка, словачка, която е живяла дълго време в Америка
amplifikácia 1.стил. амплификация; 2. физ. усилване на променлив ток
anekdotár съчинител или разказвач на анекдоти
anekdotista разказвач на анекдоти
angličtina английски език
angličtinár преподавател по английски език
anglista специалист по английска филология
anglosaština англосаксонски език
anjeličkár разг. човек, който се занимава с аборти
anjeličkárka разг. жена, която се занимава с аборти
arabčina арабски език
arbitráž 1.арбитраж; 2.арбитражен съд
arcibiskupstvo архиепископски сан
arcikňažná велика княгиня
arciknieža велик княз
аrgaláš ирон. земевладелец (член на аграрната партия до 1938 г.)
archivár архивен работник
arivista 1.кариерист; 2.натрапник; 3.високомерен човек
artistka циркова или вариететна артистка
astrachánka астраганен калпак
autosprávkáreň авторемонтна работилница

babračka разг. 1.бавна, неприятна, пипкава работа; 2.нечиста, мръсна работа
bačovstvo длъжност на бач, бачовски задължения
bahnáč блатна птица
bahniatka ср. мн. разцъфнали върбови клонки
bahnica породиста овца
bahnisko 1.голямо блато; 2.блатисто място
baláchač  експр. 1.човек, който лъже, мами; 2.дърдорко
bambusovka бамбукова клонка
bankovníctvo банково дело
barance, -cov 1.бели къдрави облачета; 2.бели пенести вълни
baranica овчи калпак
baranina овнешко месо
bastonáda остар. биене с тояга по петите и гърба (за наказание)
baťovka остар чепик, обувка от фабрика „Бата”
bavlnáreň памучна фабрика
bavorčina баварско наречие
bedár разг. 1.клетник, злочест, нещастен човек; 2.сакат човек
behaj рядко човек, който постоянно тича, не може да седи спокойно
behúň 1.бегач; 2.тъкана пътека (за коридор или стълбище); 3.горният мелничен камък; 4.поет. скитник, бродяга; 5.кон (шахова фигура); 6.прасе
belák бял кон, бял заек
beláň 1.човек, момче с бели коси; 2.домашно животно с бяла козина или птица с бели пера
belaňa бяла крава, коза, овца
belánik светлорус човек, съвсем изрусял човек
belaskár диал. 1.който има градски дрехи; 2.човек с меки ръчички, изнежен
belasník 1.който носи господарски дрехи; 2.който отбягва физическа работа, човек с меки ръчички
belica 1.бяла овца; 2.риба белица (Chalcalburnus); бяла слива или череша
belička 1.бяла овчица; 2.бяла сливичка; 3.риба белица
belko светлорусо момче, светлорус човек
beloch човек от бялата раса
beloň 1.бял кон; 2.човек с бяла глава
beluš/belúš1 1.бял човек
beluš2 1.бяло хлебче
beluška бяла крава, белушка; бяла кобила
bernardín 1.бернардинец (монах); 2.санбернарско куче
bernoláčtina бернолашки език (книжовен словашки език от края на XVIII и началото на XIX в., на който е писал Антон Бернолак)
besednica 1.фейлетон, забавен разказ; 2.забавна рубрика във вестник
besiedka рядко приятелски разговор
besnota 1.мед. бяс; 2.прен. бесен гняв
betonárstvo бетонджийска работа
bibličtina стар чешки език, на който е написана Кралицката библия
borinec торфен мъх
borina борова гора
borovina 1.борова гора; 2.борови клони
bôbovisko нива, засята с фасул, бобова нива
bradáč брадат човек
brezák 1. пача, вид саздърма ; 2. бот. подбрезова манатарка (Boletus sceber)
brezina брезова горичка
brezovec брезова пръчка
brezovka брезова маматарка, брезовка (Boletus sceber)
brehuľa крайбрежна лястовичка (Riparia riparia)
brnoša тъмнокафява крава или кобила
bútľavina изгнило дърво
byvolina биволска кожа

candát бяла риба, зоол. Lucioperca sandra
capina 1.козе месо; 2.козя кожа; 3.миризма на козел
capovina 1.козе месо; 2.козя кожа; 3.миризма на козел
cecok нар. 1.цицка, бозка, прен. дойна крава; 2.цицкообразен предмет
cedák, cedáčik 1.сито, цедилка; 2.съд, ведро за доене
cedáčik 1.ситце, цедилчица; 2.съдче за доене
cedrovina кедрово дърво
chechovníctvo 1.истор. цехова система, цехово, еснафско устройство; 2.тясно професионално гледище
cechovník член на еснаф
celibát задължително безбрачие на католическите духовни санове
celibátnik задължително безбрачен католически свещеник
cementár работник в циментовото производство
cementáreň завод за цимент, циментов завод
cementárstvo циментова промишленост
cementovňa пещ, в която се изпича цимент
cenzorstvo 1.цензорска длъжност; 2.цензурно учреждение остар.
cesnakovica чеснова супа
cestník крайпътен стълб
cestoviny тестени произведения
ciachovačka устройство за маркиране
ciachovnica устройство за маркиране
ciachovníctvo надзор върху мерките и теглилките
cibule стар тип джобен часовник, солница
cibuliar производител или продавач на кромид лук
cibulisko много голяма луковица
cievnatka съсъдестата ципа на окото
cigánčina цигански език
cigánstvo 1.цигански произход 2.лъжа
cigaretár пушач на цигари
cimburie зъби на крепостна стена
cináreň калаен завод, работилница
cinárstvo калаено производство
cingálok най-малката камбана на камбанария диал.
cintľavka 1.бот. мимоза (mimosa); 2.прен. прекалено чувствителен, кекав човек
cirkevníctvo 1.събир. енориаши; 2.пейор. сляпо придържане към предписанията на религията
cisárstvo 1.императорска власт; 2.империя
cintlivka 1.бот. мимоза (mimosa); 2.прен. прекалено чувствителен, кекав човек
citlivkárstvo извънредна чувствителност
citlivostkár рядко прекалено чувствителен, сантиментален човек
citovanie 1.цитиране; 2.призоваване, предизвестяване; 3.извикване на духове
citronáda 1.питие с лимонов сок; 2.лимонада
citronát сладко от лимонени кори
citrónovník бот. лимоново дърво (citrus medica)
civilista цивилен човек
cmuľoň пейор. зелен, неопитен младеж, този, който е с жълто на устата
colníctvo митническо управление
cowboyka разг. роман или филм с ковбойски сюжет, вестерн
ctibažník суетен, славолюбив човек
cudzina 1. чужбина, странство; 2. чужд край; 3. остар. чужда черта, чужд начин
cudzinka 1. чужденка, другоземка; 2. непозната жена
cudzinstvo нещо чуждо, чуждица
cukrenka 1. захарница; 2. купон за захар
cukrovarník 1. собственик на захарна фабрика; 2. специалист по захородобивното дело или работник-захародобивник
cukrovka1 бот. захарно цвекло
cukrovka2 мед. захарна болест
cundroš диал. пейор. нечист, мръсен мъж
cvaloš кон с хубав галоп
cvernovka нар. фабрика за конци
cvičebňa гимнастически салон
cvičebnica учебник, сборник със задачи и упражнения
cvičište, cvičisko учебен плац
čajovanie пиене чай
čajovka разг. бот. чаена роза
čajovník бот. чаен храст (Thea)
čakalňa 1.помещение в мелница, където престояват мливарите
čakavčina чакавско наречие (в сърбохърватски език)
čalúnovanie 1.облепване с книжни тапети, покриване на стена с килимче и под.;
čapták патрав, тромав човек
čaptaňa патрава, тромава жена
čaptoš тромав, патрав човек
čadúch експр. човек с черен цвят на лицето
čajkáš остар. лодкар на малка, лека лодка
časnosť земен живот
časopisectvo 1.журналистика, вестникарство; 2.периодичен печат
častovateľ 1.домакин (който угощава гости); 2.гостоприемен човек
čečetka зоол. брезова скатия (Fringilla linaria)
čečina събир. елхови клонки
čečinie елхов клонак
čechoslováctvo пейор. остар. централистично течение, според което чехите и словаците са една нация
čeľadinec стая за прислугата, ратайско жилище
čelenka 1.поет. диадема; 2.касинка (на милосърдна сестра); 3.женско украшение за глава (при национално облекло)
čeliadka 1.домашни слуги или работници, живеещи в чифлика на помещика, ратаи;
čemerka чемеричен прах
čepčenie обред, при който се слага шапчица на невястата
čepiec 1. боне; 2.второто от четирите отделения в стомаха на преживно животно
čerešňovica 1.черешов ликьор; 2.черешова ракия
čerkáč бот. обикновено ленивче (Lysimachia vulgaris)
černič събир. къпинови храсти
černičie събир. къпинови храсти
čiarka 1.чертица; 2.запетая; 3.знак за дължина на гласни и съгласни
čiastka 1.част; 2.съставна част; 3.част, дял (от имот, земя);
číhač рядко който дебне, причаква, извардва
číhačka1 дебнене, причакване, извардване
číhačka2 жена, която дебне, причаква, извардва
čínština китайски език
činžiak разг. 1.къща, която носи наем; 2.голямо здание
činžovník разг. остар. 1.къща, която носи наем; 2.голямо здание
čipkárka плетачка или продавачка на дантели
čipkárstvo производство на дантели
čipkovanie 1.произвеждане на дантели; 2.дантела
čistiareň предприятие за химическо чистене
čistič 1.чистач; 2.машина или уред за чистене
čítanie театр. репетиционно четене
článkovanosť 1.анат. ставно устройство; 2.техн. коленчатост
článkovitosť 1.анат. ставно устройство; 2.техн. коленчатост
človečina 1.човешко месо; 2.миризма на човешко тяло
črievica дамска обувка
črievičník бот венерино чехълче (Cypripedium reginae)
črpák дървен черпак
črtenie диал. 1.събир листата на иглолистни дървета; 2.клонка на иглолистно дърво
črtina диал. листа на иглолистни дървета
črtinka събир. листенца на иглолистни дървета
čučoriedka бот. черна боровинка (Vaccinium myrtillus)
čučoriedkár разг. който обича или събира боровинки
čučoriednik разг. сладкиш с боровинки
čvíkota зоол. хвойнов дрозд (Turdus pilaris)


ЛИТЕРАТУРА

Бояджиев 2002: Бояджиев, Т. Българска лексикология. София, 2002.
Железарова 1995: Железарова, Р. Лексикална асиметрия при глаголите в българския и чешкия език. – Съпоставително езикознание, № 2, 1995, 23-31.
Кошкова и кол. 2004: Košková, M. a kolektív. Bulharsko-slovenský slovník. I (A-K). Bratislava, 2004.
ЧБР 2002: Чешко-български речник. София, 2002.
Мурдаров 1983: Мурдаров, Вл. Съвременни словообразувателни процеси. Очерк върху българското словообразуване. София, 1983.
Недкова: Недкова, Е. Прояви на междуезикова симетрия и асиметрия при превода на фразеология в художествения текст. http://www.belb.net/personal/nedkova/statia_3.htm
Сабол 2011: Sabol, J. Symetria a asymetria v jazyku. – In: Vidy jazyka a jazykovedy. Na počesť Miloslavy Sokolovej. Prešov, Pulib, 2011, 31-40.
СБР 1970: Словашко-български речник. София, 1970.
Хорецки 1970: Horecký, J. Slovenská lexikológia. I. Tvorenie slov. Bratislava, 1971.
 

Последен брой

Езиков свят