ОНОМАСТИКАТА В ПРЕВОДА ПДФ Печат Е-мейл

ОНОМАСТИКАТА В ПРЕВОДА

Светла ТОМАНОВА

SUMMARY: This article focuses on translation of proper nouns – words used for an individual person, town, object, place etc. Proper names, quite often, are translated /are delivered to another language/ by transcription, or by transliteration. In cases when names have specific meanings, these names are being either entirely translated, or just partially. This way, the recipient /the reader, or the listener of translation/ receives information about the meaning of the character’s name. Examples of anthroponyms, toponyms, names coming from another “third” language, proper nouns with specific meanings, idioms with first names, and others are examined in the text.  

KEY WORDS: translation, anthroponyms, toponyms, idioms

Съществителните нарицателни имена служат за назоваване на еднородни предмети, действия или състояния: човек, книга, радост, мечта, писане, четене. В семантичен план им се противопоставят съществителните собствени имена, които назовават единични предмети, отделени (различени) от други еднородни. Към тях се отнасят: лични имена, фамилии, географски и административно-териториални наименования, названия на литературни произведения, астрономически названия, названия на исторически епохи и събития, важни дати и др. Например: Елена, Петров, Европа, „Война и мир”, Плутон, Плутоний, Възраждане. Формална граматична особеност на собствените имена е наличието само на форма за единствено число. Появата на множествено число е свързана с употребата на думата в друго значение (формата за мн. число променя не само семантиката, а и стилистичната принадлежност на казаното). Просто формата за множествено число не е съотносима по значение с формата за единствено число. Например фамилни имена, когато изразяват значение „от фамилията, от рода на…”, се превеждат на български език по няколко възможни начина. В българската литература (по аналогия с Карамазови) се появяват такива калкирани фамилни имена като Форсайтови, Гулденбургови. А членуваните фамилни имена в множествено число от типа на Радевите, Живковите, изискват също особено внимание от страна на преводачите, защото те носят идеята за събирателност, примесена с негативна конотация.

И така, вниманието в този доклад е насочено към битуването на собствените имена в превода и формулирането на пожелателни правила, които следва да се спазват при превод. За съжаление в България все още няма официално признати единни правила за превода, правописа и произношението на чужди собствени имена. Затова (най-вече поради некоректно отношение към езика ни от страна на журналистите) се среща едновеременна синонимна употреба на думи като: английска лира, британски паунд и фунтове стерлинги; юроу, евро и ойро; уелш, уелски и валийски; Вашингтон, но Уошингтън Дистрикт; Шчедрин и Щедрин; Евгения Гранде и Южени Гранде; Козета и Козет; Камбоджа и Кампучия, Фокусима и Фокушима. Впрочем разнобой в бита на ономастиката, особено на топонимията, има по целия свят. Затова има Сибирь и Сайберия, Бомбай и Момбай, Пекин и Бейджинг, Лимасол и Лемесос, Никозия и Лефкосия, Солун и Тесалоники, Атина и Афины, Блякбърн и Блекбърн, Сяр, Сер и Серес и др.
Единични се наричат понятия, в обема на които влиза само един обект. Към единичните имена се отнасят: собствените имена, които, независимо от външната простота, често карат преводачите да изпитват несигурност, колебание и даже безпомощност при избора на еквивалент за предаването им на езика на превода (ПЕ). Често се налага да се избира между транскрипция и транслитерация. Но с това възможностите не се изчерпват. Пример за транслитериране на българските имена виждаме в документите ни за самоличност. Добре е, че преди няколко години БАН излезе с единни правила за транслитериране на българските имена на латиница, за да се знае най-сетне как ще изглеждат в паспортите такива български собствени имена като Мая, Яна, Кърлова и Пътка (етимологично от път и Пътьо).
Изследване, свързано с поведението на собствените имена в славянския превод, е добре да започне с поредната констатация, че Иван Грозный не е бил чак толкова грозен, че да го превеждаме, по-точно да транслитерираме, името му като Иван Грозни. А Красная площадь всъщност, противно на всеобщото мнение, не е нито Червения площад, нито респективно Red Square, нито Piazza Rossa.                          
1. В „превода” на някои антропоними преводачът следва да прояви повишено внимание при среща с чужди собствени имена, които имат вече традиционно широко разпространени варианти на превод. В такива случаи пред преводача стои дилемата: или да даде нов, по-точен вариант на превода, който да е основан на принципа на транскрипцията, или да остави по-старата и по-неточната, но вече позната и общоприета форма. Например руските читатели познават името на немския поет Генрих Гейне (Heine). Според съвременните норми на транскрипция, дори и в Русия, неговата фамилия трябва да звучи на руски като Хейне. Но фамилното име на немския поет и публицист е твърде добре известно в Русия именно в традиционния вариант. Именно така то е обозначено в многочислените му издания на руски език. Същото се отнася и за немския философ Гегель (Hegel) и немския драматург Хеббель – Геббель (Кристиан Фридрих).
Класически пример за фонетична модулация (или трансформация) в превода на антропонимите е българският рефлекс на фамилията Stern в превод от немски, английски или руски. В резултат се получават Стерн, Стърн или Штерн и даже Щерн, а когато става дума за аналогичен прякор или псевдоним, на руски се среща и превод Суровый.
Френският етнограф Клод Леви-Строс (Levi-Strauss) понякога в рускоезичната литература става Леви-Страус. По всяка вероятност – по аналогия с Оскар Леви-Страус (Levi-Strauss), американец от баварски произход, който пръв започва да продава на златотърсачите джинси. Впрочем, самата дума джинс е плод на колебанията в произношението на английски език на името на град Генуа и Дженоа и Джиноа, откъдето първоначално са пристигали надписаните сандъци с нужната тъкан. На български последната фамилия е известна по немски маниер като Леви-Щраус.                          
2. Интересни са случаите, при които в един и същи език съществува не само един, а два или няколко варианта на превод на едно и също име, което назовава различни личности. Наличието на няколко възможни варианта изправя преводача пред задачата да избира, а тази задача не винаги се решава успешно. Например: Джоузеф и Йосиф, Георг и Джордж, Людовик и Людвиг, Франциск и Франсоа. Все пак има някаква закономерност, която трябва да се следи, когато от един език на друг се превеждат собствени имена от „трети” език: Франциск е френски крал, а известният писател е Франсоа Мориак. Аналогични са отношенията и при други имена: Карл V, но Шарл де Гол; Август (император Марк Антоний), но Антоан дьо Сент Екзюпери; Людвиг XIV, но Луи Пастьор. На руски са съответно Франсуа, Антуан де…, Шарль, Людовик и Пастер. И въобще да му мислят преводачите, когато трябва да се ориентират сред многобройните Жуан и Хуан; Джордж и Георг; Уилиям и Вилхелм; Джовани и Йоан, Жан, Джон; Джейкъб и Яков; Элизавета, Елисавета и Елизабет; Анастейша, Анастазия, Анастасия и просто Настя. Най-сериозно отношение изискват библейските имена, а именно придържане към традиционната общоприета и общоразпространена норма!
3. Побългаряването на имената на известни скулптурни творби е традиционен факт в нашенския превод. Така са наречени Венера Милоска, Родоският колос, Зевс Олимпийски. Впрочем самите жители на Флоренция едва ли наричат своя Давид Давид Флорентински. В такива случаи е необходим уточняващ или описателен превод, за да е ясно за какво точно става дума. Например Давид Флорентински може да се преведе като статуята на Давид от Микеланджело.
Описателният превод може да „спаси положението” при забързан темп на конферентен превод в случай на трудно произносими думи. Вместо Гурбангули Бердимухамедов може да се каже просто Президентът на Туркменистан; вместо Ейяфятлайокутл може да се каже исландският вулкан, а вместо Кетцалкоатл и Итилаколиуке може да се каже Ацтекските светилища. При превода на болести, наречени на откривателя им, като Алцхаймер, Бехтерев, е желателно да се добави отпред думата болестта на…, треска на Пфайфер, вирус на Епщайн-Бар.
4. Топонимите, които са широко разпространени, като правило не се превеждат. Опитите да бъдат преведени на български език някои традиционни у нас имена на местности и други географски названия често не водят до трайна промяна на същите тези названия. В най-добрия случай се стига до едновременна употреба и на преводния, и на оригиналния вариант. Такива са местността Папазчаир и Попови ливади, връх Харамията и Хайдута, язовир Карагьол и Черното езеро и др.
5. При имената със значение се изисква не само транскрипция или транслитерация, а и превод в истинския смисъл, т. е. така нареченият превод на значещи имена, който изисква превод или пренос на семантиката от изходния език (ИЕ) на преводния език (ПЕ). Героинята от съвременен мултипликационен филм Shadowcat логично е преведена метатетично като Котешка сянка. Така се превеждат и сложните имена на герои от индианските романи: Бързата стъпка, Тихата стъпка… По този начин са преведени и имена като Сиводрешко и Бързобешко, Синеочка и др. Иванушка Дурачок става Иван Глупакът, новата принцеса Waity Katie се превежда като Кейт Чакащата или Кейт, която умее да чака.  На Манилов, Коробочка и Собакевич следва да се даде някакъв семантичен маркер или поне етимологична справка под черта (footnote).
Изключителен пример за превод на значещи имена са преводите на един разказ на Чехов „Лошадиная фамилия”. Целият сюжет се основава на изброяване на възможни фамилни имена, които смислово да напомнят кон, тъй като един от героите не може да си спомни името на нужния лечител. В оригиналния текст са изброени 40 „конски” имена. Почти на всички преводачът е намерил логичен и словообразувателно правилен еквивалент с транслитерация: р. Кобылин – б. Кобилин, р. Конявский – б. Конявски, р. Копытин – б. Копитин; с превод: Лошадников – Конярски, Уздечкин – Юздечкин, Табунов – Чердов, Пристяжкин – Логоев. Един път се среща еднакъв еквивалент на две почти различни имена от ИЕ: и Лошадинский, и Лошадский са преведени като Конски, а на едно място Жребкович просто е пропуснат при превода. („Лошадинский, Лошадевич, Жеребкович, Кобылянский” са преведени от Рачо Стоянов като Конски, Крантов и Кобилянски.)
6. Военните операции, които носят не номера, а собствени имена, също при превод следва да запазят значението си: Пустинна буря, Зората на Одисей.
Имената на природни забележителности, явления, животински видове се превеждат не буквално, а както при превода на устойчиви словосъчетания. Snow leopard не се превежда като бял леопард, а като барс.
7. Собствените имена, които влизат в състава на фразеологизъм, се превеждат където е възможно с фразеологичен еквивалент, като се търси съответстващ фразеологизъм в ПЕ, независимо от собствените имена в ИЕ. Където липсва еквивалент от областта на фразеологията, може да се даде свободен превод. Например:

Вот тебе, бабушка, и Юрьев день се превежда като Те ти, булка, Спасов ден;
Адамовы веки – дълбока древност;
Коломенская верста – дългуч;
Филькина грамота (неодобр.) – документ без никакво значение, нищо не значещ къс хартия;
Галопам по Европам (ирон.) – повърхностно, набързо, незадълбочено, несериозно, как да е, през куп за грош, на бърза ръка, надве-натри;
Во всю Ивановскую – с все сила, колкото ми сили държат, много силно;
Демьянова уха – натрапчиво, досадно гощаване с нещо, предлагане на нещо.
Гордиев узел рассечь или разрубить – гордиев възел.

От примерите се вижда, че рядко (в единични случаи) в двата езика има паралелна употреба на едно и също собствено име във фразеологизми с еквивалентна семантика. Адамова ябълка, Костюмът на Адам и Ева, Гордиев възел, Ахилесова пета се срещат в езиковата метафорика на много народи.                                                      
8. Названията на космически програми и космически кораби като правило нито се превеждат, нито се транскрибират, даже често не се транслитерират. Те са истински думи-номади или по-точно имена-номади, които навлизат от ИЕ в ПЕ без каквато и да е промяна: NASA, Восток, Союз, Challenger, Discovery. И тук има изключения от рода на р. Аполлон, б. Аполо, англ. Apollo. (Apollo-Soyuz Test Project се превежда на руски като Программа „Союз”– „Аполлон”).
Към думи-номади отнасям и:
-    названия на периодични издания: Vogue, Cosmopolitan, Times, Комсомольская правда;
-    названия на телевизионни канали и програми,
-    марки коли и самолети; авиокомпании; оръжие и др. техника;
-    названия на козметични и лекарствени препарати.
Среща се тяхното транслитериране, но рядко. Те често се калкират фонетично и много рядко се калкират морфологично според правилата на правоговора и законите на словообразуването на ПЕ.
9. Преводът на топонимите все още се нуждае от анализ и изводи. Срещат се и преводи, и съхраняване на оригиналното название. На картата на света има географски названия, които съдържат …земя и Land; Нов, Нова или New, р. Нью, б. Ню…; Северная, North или Норт; Тихи океан, Пасифик или Пацифика; Киргизия и Киргизстан; Cherna Gora и Monte Negra; Чечня, Чечения и Чечния; Азербайджан и Азърбайджан; Казабланка и Касабланка.

Изводи:
Следва да се създадат точно регламентирани правила и съответни речници, които да се ползват задължително от преводачи, журналисти и редактори в СМИ, боравещи с няколко езика. Именно чрез тяхното посредничество навлизат в езика ни чужди собствени имена. А основният принцип за тяхното „усвояване” трябва да гласи: Максимално доближаване до оригинала. Т. е., руският магазин Березка на бълг. език си остава Берьозка, а не Брезичка. Р. Берестяные грамоты на български следва да са б. Берестяни грамоти, а не Брезови… Англ. Polar Lihts се превежда не като Полярни светлини, а б. Северно сияние; р. Демьян Бедный – б. Демян Бедни, а не Дамян; Ноам Чомски или Noam Chomski  - на руски е Хомский, а на бълг. е  Ноам, а не Наом или Наум… Ударенията на името на Роман Абрамович следва да се запазят като в руски.
И още един път да формулираме целта:
I. Превод на значещите имена където е възможно.
II. Произношение на чуждите имена в ПЕ, максимално близко да произношението им в оригиналния език.

ЛИТЕРАТУРА

Гарбовский, Н. К. Теория перевода. М., 2004.
Комиссаров, В. Н. Современное переводоведение. М., 2002
Чехов, А. П. Рассказы и повести. М., 1984.
Apostolova, G. Names and the Translation. Електронно издателство LiterNet

 

Последен брой

Езиков свят