РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ ПДФ Печат Е-мейл

Р Е Ц Е Н З И И  И  О Т З И В И

ВИНАГИ МАЛКО ПОВЕЧЕ: НАРЕЧИЯ ЗА КОЛИЧЕСТВО И ВРЕМЕ В

ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД”,

Андреана Ефтимова, УИ Св. Климент Охридски”, София, 2010, 231 с.

Антони СТОИЛОВ


Книгата на Андреана Ефтимова предизвиква разсъжденията върху експлицирания от нея текст да паднат върху следните няколко основни акцента:

 

1. Конкретното разглеждане на словосъчетанията с наречия


1.1. Критическият анализ на начините, по които се представят словосъчетанията на наречието със съществителните имена ис прилагателните имена в учебници по български

език като чужд, поставя познати проблеми от практиката, които по принцип не намират

място в учебните помагала. Необходимостта от целенасочена работа за отстраняването на

подобни трудности в процеса на изучаването на българския език като чужд – омонимните

форми на съществителните за нелица от м. р. в бройна форма и на формите с членна

морфема -а, -я, на някои наречия и прилагателни имена – е доказана чрез експериментални

проверки, доказващи системното проявление на тези слабости в учебната практика. Затова

предложените от авторката модели за упражнения, които формират умения за различаване и

за употреба на съответните езикови явления, са иновативни и практически приложими в

чуждоезиковото обучение.

1.2. При анализа на словосъчетанията на наречието с глагола авторката поставя

акцента върху начините за овладяване на темпоралната и аспектуалната семантика, сред

които са морфологичните средства (основно вид и време на глагола) и лексикалните средства

– тук включваме наречията. От гледна точка на обучението по чужд език в началната степен

обучаваните (в ситуация на все още значителен езиков дефицит) предпочитат да изразяват

темпоралните отношения чрез лексикални средства. Тази склонност е убедително

доказателство за това, че представянето на темпоралната и аспектуалната семантика в

учебниците по български език като чужд не само трябва да се осъществява с помощта на

наречия, но е необходимо да се изработи всеобхватен модел на представяне на глаголните

видове и на глаголните времена заедно с лексикалните средства с аспектуално и темпорално

значение. Такъв модел на комбиниране на морфологични с лексикални средства в полето на

аспектуалността и темпоралността именно представя трудът на А. Ефтимова. Таблиците,

предвидени за граматическите раздели на учебните помагала по български като чужд, са

цялостна визия за начините, по които може да се изразят темпорални и аспектуални значения

на български език. Този интегративен подход в обучението е залегнал в модерните теории за

овладяване на втори език.

1.3. Анализът на словосъчетанията на наречията с наречия поставя съвсем нов и

незасяган проблем в учебните помагала по български език като чужд – комбинацията на

наречията с други наречия за изразяване на значения в полето на степента. Езиковата

интуиция на чужденците често им подсказва погрешни решения по отношение на

възможностите за комбиниране. Затова в изследването се търси и предлага практически

приложим принцип (семантичен и формален) при комбиниране на наречия за изразяване на

степен, който да ограничи грешките, допускани в езиковата практика на изучаващите

българския език като чужд.

 

2. Нови термини в изследването

 

Проява на изследователска смелост са предложенията на авторката за въвеждане на

някои нови термини, които имат функционална стойност. Например в допълнение към

разработките в областта на функционалната граматика А. Ефтимова извежда необходимостта

117 от въвеждане и обозначаване на общите точки на интерфериращите се функционално-

семантични полета с термина пресечно поле. Друг пример е новата условна подялба на

наречията за време и за количество и степен в групите на аспектуалните и на темпоралните

наречия. Досега в българската езиковедска традиция се говори за темпорални наречия, но не

и за аспектуални.

 

3. Проект за учебен речник на наречията

Проектът за учебен речник на наречията се основава на убедеността на авторката, че

наречията имат сериозен принос в преподаването и в овладяването на значими граматически

категории (вид на глагола, време на глагола, степен, число на съществителните имена –

множествено число и бройната форма като негова разновидност). Речниковите статии в

проекта предвиждат отразяване на съчетаемостта на наречията с други части на речта за

изразяване на различни значения, което би било в помощ на изучаващите българския език

като чужд.

 

4. Библиографска осведоменост


В изследването си авторката предлага богата библиография във връзка с

анализираните от нея проблеми, като по този начин представя в пълнота съществуващите

досега научни схващания.__

 

Последен брой

Езиков свят