СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНАТА КАТЕГОРИЯ NOMINA ESSENDI ПДФ Печат Е-мейл

СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНАТА КАТЕГОРИЯ NOMINA ESSENDI

В МАРИИНСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ (ИМЕНА ОТ ЖЕНСКИ РОД)

Лъчезар ПЕРЧЕКЛИЙСКИ

In the article are analyzed the feminine names of the attributes in Codex Marianus of the tenth century. The

study is based on the methodology of the Czech linguist M. Dokulil in which the word-formation is established as an

independent science. The language material is classified by formative types. The conclusions identify the place and

volume of each type, cases with contradictory interpretations are separated.

KEYWORDS: formative category Nomina essendi, formative type, onomasological motivation,

formative basis, formative suffix.

В някои основни трудове, свързани със словообразуването в славянските езици, въз

основа на общия атрибутивен ономасиологичен признак имената на качества (свойства) са

обединени с названията за носители на определени черти в словообразувателната категория

Nomina attributiva (вж. Докулил и колектив 1967:281–407; Кочев 1972:131–139). В други

изследвания обаче абстрактните деадективни названия са диференцирани от конкретните и

често се анализират в отделни параграфи (вж. Леков 1958:31, 32; 39–41; Стоянов 1980:212,

225–228 и др.), а в определени работи се отнасят и към различни словообразувателни

категории (вж. Радева 1991: 123–133, 142–152; Кяева 1996: 453–476; Тетовска-Троева, Кяева

1993/4: 514–520 и др.).

По-съществени основания за отделянето на имената на качества от имената за

носители на определени черти дава Ел. Кяева (вж. Кяева 1996:453, 454). От съпоставката,

която прави авторката, става видно, че двете словообразувателни категории – Nomina

attributiva и Nomina essendi – се сближават единствено въз основа на общия атрибутивен

ономасиологичен признак. Във всички останали аспекти те се различават.

Въпросът за образуването на абстрактните деадективни имена в старобългарския език

е сравнително добре разработен. В голяма част от изследванията (преди всичко в

граматиките на старобългарския език) словообразуването на имената на качества (свойства) е

интерпретирано от морфологична гледна точка, като езиковият материал е класифициран по

суфикси (вж. Елкина 1960:111, 112; Граматика 1991:179, 188, 189; Иванова 1998:112).

Положителна страна в тези работи е, че се държи сметка и за мотивиращите основи на

наименованията.

Основни изследвания за този период представляват и двете монографии на Р.

Цейтлин – “Лексика старославянского языка” (Цейтлин 1977) и Лексика древнеболгарских

рукописей ХХІ вв.” (Цейтлин 1986). Те са ценни както в лексикално, така и в

словообразувателно отношение, тъй като дават важна информация за отвлечените

деадективни облици в старобългарския период. Разгледани са названия, образувани със

суфиксите -ьство, -ьстви¬, -ость, -ота, -ыни и -изна. По-характерните словообразувателни

модели, по които се образуват споменатите названия в тази епоха, са -ьство, -ость и -ота.

С голямо значение от словообразувателна гледна точка е и монографията на В.

Ефимова Старославянская словообразовательная морфемика” (Ефимова 2006). В работата

въз основа на езиковия материал от речниците на старобългарския език (и по-специално

Цейтлин, Вечерка, Благоева 1994) е направена относително цялостна характеристика на

словообразуването на съществителните, прилагателните имена и наречието в

старобългарския език. Класификацията е направена по словообразувателни модели, като

анализът е съпроводен и с информация за вида на основата. Работата с речниците е

позволила на авторката да даде по-широк поглед върху словообразувателните процеси в тази

епоха. За това спомагат и непрекъснатите сравнения между словообразувателните модели по

отношение на тяхната продуктивност. Не навсякъде в работата обаче се посочват

паметниците, от които са ексцерпирани анализираните лексеми.

59

Кратка характеристика на словообразуването на съществителните имена в

Супрасълския сборник е направена в съавторска статия на Ив. Кочев, Ем. Кочева и Т.

Мострова (Кочев, Кочева, Мострова 1980). В работата наред с другите словообразувателни

категории е разгледана и категорията Nomina attributiva, към която са отнесени и примери за

имена на качества. Материалът е класифициран по словообразувателни типове, като най-

добре изразени са тези, които са образувани с формантите -ьство, -ьстви¬, -ость, и -ота.

Със субстантивацията като начин на словообразуване в старобългарския език се

занимава Д. Иванова-Мирчева (Иванова-Мирчева 1993/94). От направения анализ в работата

се вижда, че в тази епоха в ролята на съществителни имена се срещат по-често качествени

прилагателни, отколкото относителни прилагателни или причастия.

Отново в съавторска статия Ив. Кочев, Ем. Кочева и Л. Домусчиева разглеждат

въпроса за народната основа на словообразувателните модели на сложните съществителни в

старобългарския език (Кочев, Кочева, Домусчиева 1988). От анализа в работата се налагат

два основни извода: 1) сложните формации са характерни не само за книжовния език, но и за

съвременните български диалекти; и 2) въз основа на това, че композитните наименования са

характерна особеност на всички периоди от развоя на българския език (тяхното нарастване в

количествено отношение върви от старобългарски към новобългарски), “няма основания да

се отрича тяхното съществуване и в говоримия старобългарски език” (пак там, с. 63).

Посветени на отделни словообразувателни категории в паметници от най-стария

писмен период в българската езикова история са статиите на Т. Мострова “Nomina agentis в

“Шестоднева” на Йоан Екзарх в съпоставка със старобългарските паметници” (Мострова

1983) и Я. Шатковски “Nomina loci в старобългарския език” (Шатковски 1987).

С по-конкретна задача е свързана една работа на П. Ковачева (Ковачева 1999), в която

се разглежда способността на суфиксите -ина, -ьство и -ота да изпълняват тавтологична

функция в старобългарския език, т. е. да се присъединяват към редица названия, без да

променят тяхното словообразувателно или лексикално значение.

Отношението между членовете на ономасиологичната структура – ономасиологичния

базис и ономасиологичния признак – при имената от категорията Nomina essendi е просто и

изразява атрибутивност (признаковост). Общото словообразувателно значение на названията

на качества е ’отвлечен признак, свойство’.

Nomina essendi е транспозиционна словообразувателна категория, т. е. “новите

названия възникват чрез преминаване на една част на речта в друга без изменение на

основното значение, а с промяна на синтактичната функция” (Кяева 1996:453).

От морфологична гледна точка названията от категорията Имена на свойства могат да

бъдат мотивирани от качествени (предимно) или относителни прилагателни на -ьск-.

Последните могат да бъдат схванати и като десубстантивни, т. е. като мотивирани направо от

съществителни имена.

Названията от словообразувателната категория Nomina essendi се оформят по

суфиксалния начин. Поради транспозиционния тип деривация словообразувателните

форманти в този случай изпълняват само структурно-синтактична функция. Наставката не

добавя нищо в семантичен план (пак там, с. 454).

Предмет на тази работа са названията на качества (свойства) от женски род в

Мариинското четириевангелие от Х век.

Основната цел на изследването е да се направи словообразувателна характеристика

на тези имена, като се изпълнят следните по-конкретни задачи:

– класификация на наименованията по словообразувателни типове;

– обособяване на случаите с нееднозначна интерпретация и разкриване на

взаимовръзките между Nomina essendi, от една страна, и останалите словообразувателни

категории, от друга страна.

60

В методологично отношение работата следва теоретичните постановки на чешкия

словообразувател М. Докулил (вж. Докулил 1962, 1967), които са въведени у нас от Ив.

Кочев при работа с диалектен материал (Кочев 1972). Вече близо 40 години структурно-

функционалният словообразувателен анализ се прилага успешно както по отношение на

съвременните български диалекти (Тетовска-Троева 1988, 1992; Кяева 1994; Домусчиева

1992, 2009; Барболова 1989), така и по отношение на езика от по-ранни периоди (Мострова

1983, 2005; Перчеклийски 2008).

Езиковият материал е ексцерпиран от публикацията на ръкописа, направена от В.

Ягич през 1883 г.

В проучването се разглеждат само формациите, които са мотивирани синхронно

при езиков срез Х в. Към анализа на всяко едно от названията се привежда и

словообразувателният мотив. В това отношение предпочитание се отдава на лексемите,

които са зарегистрирани в разглеждания паметник. Ако мотивът не е налице в ръкописа, се

прибягва до запазения в речниците старобългарски лексикален фонд. В краен случай

мотивиращото название може да бъде реконструирано въз основа на съществуващите в

старобългарския период словообразувателни елементи (вж. Цейтлин 1986б).

Названията се представят в тяхната основна форма. За по-коректно определяне на

лексикалното и словообразувателното значение при анализа на облиците се привежда и

непосредственият контекст, в който те се откриват.

І. Названия с преливност на ономасиологичните отношения

1. Названия на качества, които стоят на границата с акционно-резултативните

имена:

Поради многостранност на ономасиологичните отношения, породена от разлика в

ономасиологичния мотив (атрибутивен или процесуален), някои имена на качества могат да

бъдат интерпретирани двояко и да преливат в другата транспозиционна категория – Nomina

actionis et resultativa. В текста на Мариинското евангелие преливност от такъв вид се

наблюдава в следните случаи:

-ОСТЬ: ЭРОСТЬ ярост, гняв, негодувание” (μ исплъниш_ с_ эрости вьси на съньмишти

слыш_ште 208.18) – названието може да се разглежда като деадективно – ‘качеството яръ

285.21 жесток, лош’ (nomen essendi); или като девербално – ‘действие по глагола ярити с_,

яр« с_ (раз)ярявам се, гневя се‘ (nomen actionis);

РАДОСТЬ радост’ (въниди въ радость г(и твоего 94.5) – ‘качеството радъ радостен,

весел‘ (n. essendi) или действие по стб глагол радовати с_, раду« с_ 180.14 радвам се’ (n.

actionis).

-ИНА: ТИШИНА тишина, тихост (в стб тихость)” (μ въставъ запрэти вэтру. μ рече морю

мльчи и устани. и улеже вэтръ и быстъ тишина велиэ ). В зависимост от мотивиращата основа

наименованието може да се интерпретира като качеството тихъ тих’ (n. essendi) или като

състояние, което е резултат от действието тишити, тиш© теша, успокоявам‘ (n. resultativa).

-ЫНИ: МИЛОСТЫНИ милост” (шедъше же научите с_. что естъ милостыни хошт© а не

жрътвэ 26.16) – ‘качеството милостивъ 218.20 милостив‘ (n. essendi) или резултат от

действието миловати, милу« проявявам милост, състрадавам‘ (n. resultativa).

В първите три примера различната мотивация не довежда до преразпределение на

словообразувателните компоненти (основа и формант). Двудялбата е эр-ость, рад-ость и тишина.

В последния пример такава диференциация е налице милост-ыни и мил-остыни.

61

2. Облици, които преливат към словообразувателната категория Префиксни

образувания:

-ЬДА: НЕПРАВЬДА неправда” (не вэмь васъ отъ к©ду есте. отъст©пите отъ мене вьси

дэлателе неправьдэ 262.3). Това название на качество – ‘качеството неправ(ьдьн)ъ 279.14

неправ(еден)’, може да бъде разгледано и като образувано чрез модификация посредством

префикса не- на вече съществуващата в старобългарския език дума правьда и да бъде

отнесено към словообразувателната категория Префиксни образувания, и по-точно към

подкатегорията Префиксни образувания от чист тип (не-правьда).

-ОТА: НЕЧИСТОТА нечистота, мръсотия” (Горе вамъ кънижьници и фарисеи vпокрити.

эко очиштаате вьнэщънее стькльници ... ©трь©д© же с©тъ. плъни хыштениэ. μ нечистоты 85.5). И

този облик може да бъде тълкуван двояко: от една страна, названието е мотивирано от

качествено прилагателно – ‘качеството нечистъ 142.27 нечист, мръсен’ (нечист-ота, nomen

essendi); от друга страна, налице е модификация на стб същ. чистота (не-чистота, префиксно

образувание от чист тип).

ІІ. Наименования с непротиворечива интерпретация

1. Словообразувателен тип със суфикс -ость:

“Наставката *-tь, разширена чрез суфикс *-os/-es, е дала -ость/-¬сть” (Давидов

1991:189). Формантът се съчетава с основи на качествени (предимно) или относителни

прилагателни за образуване на абстрактни съществителни, означаващи качество, свойство

(вж. Цейтлин 1977:168). В определени случаи названията с наставка -ость могат да се

разглеждат и като мотивирани от глаголи (вж. наименованията с нееднозначна

интерпретация).

В Мариинското евангелие със суфикс -ость са засвидетелствани названията:

КРЭПОСТЬ „сила, мощ” (μ вьзлюбиши г(а б(а твоего ... вьсе« крэпости« свое«. си пръва

вьсэхъ заповэдь 165.22) – ‘качеството крэпъкъ 268.23 или крэпъ крепък, здрав, силен, мощен’.

МИЛОСТЬ „милост” (Горе вамъ кънигъчиЄ и фарисэи. лицемэри. эко отъдес_тъствуете

м_т© и копръ ... μ остависте т_жьшаа закона с©дъ и милость и вэр© 84.27) – ‘качество на милъ

144.7 мил(остив) човек’.

ЮНОСТЬ „юношество” (г(ла ему юноша. вьсэ си съхранихъ отъ юности моеЄ 67.27) –

‘качеството юнъ млад’.

МРЪЗОСТЬ „мерзост” (Егда же узьрите мръзость запустэниэ. речен©« данииломь

пр(ркмь. стоЄшт© на мэста... 88.10) – ‘качеството мрьзъкъ мерзък, гнусен’.

МДРОСТЬ „мъдрост” (μ тъ прэдъ идетъ прэдъ нимь д(хомь и сило« илиино«.

обратити сръдъца отьцемъ на ч_да. μ противъныЄ въ м©дрость праведъныхъ... 190.29) –

‘качество на м©дръ 91.11 мъдър човек’.

ПРЭМДРОСТЬ „премъдрост” (μ оправьди с_ прэм©дрость отъ ч_дъ своихъ 35.20) –

‘качеството прэм©дръ 242.22 премъдър’.

СТАРОСТЬ „старост” (μ се елисаветь ©жика твоэ. μ та зач_тъ с(на въ старость сво« 192.27)

– ‘качеството старъ 191.3 стар’.

В текста на Мариинското евангелие с форманта -ость са засвидетелствани още две

формации, които не се отнасят към категорията Nomina essendi:

62

ЖАЛОСТЬ „негодувание, усърдие, старание, ревност” (помэн©ш_ же ученици его. эко

написано естъ. жалость дому твоего сънэстъ м_ 320.26). В старобългарския език това

абстрактно наименование е девербално (мотивирано е от глагола жалити, жал« жаля,

ревнувам) и се отнася към категорията Nomina actionis. В писмените паметници от ІХ–ХІ в.

не е засвидетелствано прилагателно със същата словообразувателна основа.

ПАКОСТЬ „пакост, нещастие” (Тъгда запльваш_ лице его. μ пакости ему дэаш_ 104.5).

Названието е с неясна етимология. Формантът от словообразувателната структура може ясно

да се разграничи, но словообразувателният мотив остава неопределен.

Словообразувателният тип с наставката -ость е добре представен откъм названия в

текста на Мариинското евангелие. Облиците са прости. Във всички зарегистрирани примери

формантът се свързва с основи на качествени прилагателни. От производни адективи са

мотивирани названията крэпость (от крэп-ъкъ) и мръзость (от мрьз-ъкъ).

2. Словообразувателен тип с наставка -ина:

Полифункционалният суфикс -ина е налице още в праславянския език. Той се свързва

най-вече с основи на прилагателни: *divj-ina ‘диви животни‘, *bĕl-ina ‘белота‘; и

съществителни имена: *borina ‘борово насаждение‘; по-рядко се съчетава с глаголи: *rod-ina

‘родина‘. С наставката могат да се образуват nomina collectiva, nomina essendi, nomina

attributiva, имена за носители на субстанциално отношение, nomina resultativa, nomina loci,

nomina instrumenti и nomina feminativa (вж. Славски 1974:120–123).

В запазената част от текста на Мариинското четириевангелие със суфикс -ина са

образувани следните наименования на качества:

а) Облици с мотивиращи основи от качествени прилагателни имена:

ГЛБИНА „дълбочина” (другаа же пад© на каменихъ. эже не имэш_ земл_ мъногы. μ

абье проз_б© зане не имэше гл©бины землэ 42.16) – ‘качеството гл©бокъ 326.13 дълбок’.

ИСТИНА „истина” (эко законъ мосэомь данъ быстъ. благодэть μ истина μ(с х(мь быстъ

315.21) – ‘качеството истъ, истовъ 328.19 истинен’.

б) Названия с мотивиращи основи от десубстантивни относителни прилагателни

имена с наставка -ьск- (нвб -ски):

ОТРОЧИНА „детство, детски години” (μ въпроси и(съ от(ца его. колико лэтъ естъ

одънелиже се быстъ ему. онъ же рече из отрочины 150.19). Названието може да се разглежда по

два начина: като мотивирано от десубстантивно относително прилагателно – ‘качеството

отрочии отрочески, детски’; или като мотивирано от десубстантивна основа, с която “се

означава абстрахирано качество (особеност, занятие) на лицето, посочено от мотивиращото

съществително име” (Радева 1991:148) – ‘това, което е характерно за отроч_ 61.6 детето‘.

Словообразувателният тип с формант -ина е ясно изразен, въпреки че не е представен

от голямо количество облици. Всички наименования са с проста словообразувателна

структура. Суфиксът се свързва с основи на качествени и относителни прилагателни, като

във втория случай те могат да се възприемат и като десубстантивни. С отсичане на

мотивиращата основа се образува само названието гл©бина (от гл©б-окъ).

3. Словообразувателен тип със суфикс -ьда:

63

Формантът -да е характерен и за праславянския език. Той притежава способността да

се свързва преди всичко с девербални (*stьg-da ‘улица‘ от *stignªti) и деадективни (*krivьda

‘неправда, кривда‘ от *krivъ ‘крив, неправ‘) основи (вж. Славски 1974:63). В първия случай

те образуват nomina resultativa, а във втория – nomina essendi.

В Мариинското евангелие към словообразувателния тип се отнасят формациите:

НЕПРАВЬДА „неправда” (не вэмь васъ отъ к©ду есте. отъст©пите отъ мене вьси

дэлателе неправьдэ 262.3) – ‘качеството неправ(ьдьн)ъ 279.14 неправ(еден)’.

ПРАВЬДА „правда” (μooyoa же паче цс(рствиэ б(жиэ μ правъды его. μ си вьсэ прилож_тъ

с_ вамъ 18.10) – ‘качеството прав(ьдьн)ъ 307.9 прав(еден)’.

Словообразувателният тип със суфикс -ьда е представен едва от две прости

наименования, мотивирани от качествени прилагателни.

4. Словообразувателен тип с формант -ота:

Наставка -ота принадлежи към праславянските суфикси с консонантен елемент *-t-.

На старобългарска почва тя е особено продуктивна. Свързва се предимно с основи на

качествени прилагателни за образуване на абстрактни съществителни, означаващи имена на

качества (вж. Давидов 1991:188, 189).

В разглеждания старобългарски паметник с формант -ота са засвидетелствани

следните nomina essendi:

НЕЧИСТОТА „нечистота, мръсотия” (Горе вамъ кънижьници и фарисеи vпокрити. эко

очиштаате вьнэщънее стькльници ... ©трь©д© же с©тъ. плъни хыштениэ. μ нечистоты 85.5) –

‘качеството нечистъ 142.27 нечист, мръсен’.

ТGГОТА „страдание, мъка, трудност, тегота” (како сьЄ послэдьн_Є. единъ часъ

сътворьш_. μ равъны намъ сътворилъ Є еси. понесъшеимъ т_гот© дьне и варъ 70.22) – ‘качеството

т_жькъ 82.18 тежък’.

Словообразувателният тип с наставка -ота е много слабо изразен. Наименованията,

които се отнасят към него, са с проста словообразувателна структура. В разгледаните

примери суфикс -ота се свързва с качествени прилагателни. С отсичане на мотивиращата

основа е образуван обликът т_гота.

5. Словообразувателен тип със суфикс -ыни:

Формантът -ыни е характерен и за праславянския език. Свързва се с основи на

съществителни (*bog-yn’i ‘богиня‘) и прилагателни имена (*bolg-yn’i ‘благост‘), като с него

се образуват предимно nomina essendi, nomina feminativa и nomina loci. Суфиксът често се

среща при десубстантивни названия на растения (предимно дървета): *smok-y > *smok-yn’i

‘смокиня‘ (вж. Славски 1974:139–140). В тези случаи употребата му е тавтологична, т. е. с

прибавянето на суфикса се разширява само основата на названието, без __________да се прибавя нищо в

семантичен план.

В Мариинското евангелие са засвидетелствани следните имена на качества:

64

ГРЪДЫНИ “гордост” (μc утрь«д© бо отъ ср(дца чл(вчка помышлениэ исход_тъ.

прэлюбодэаниэ. убииства ... гръдыни безумие ... 142.19) – ‘качеството гръдъ 194.2 горд,

високомерен‘.

МИЛОСТЫНИ “милост” (шедъше же научите с_. что естъ милостыни хошт© а не жрътвэ

26.16) – ‘качеството милостивъ 218.20 милостив‘.

Словообразувателният тип с наставката -ыни също е слабо представен откъм

названия. Имената, които се отнасят към него са прости. Наставката се свързва с производни

(милост-ыни) и непроизводни (гръд-ыни) основи на качествени прилагателни.

Освен разгледаните дотук названия, които оформят ясни словообразувателни типове,

в текста на Мариинското четириевангелие е зарегистриран единичен облик, образуван с

формант -ОБА:

ЗЪЛОБА „злоба” (нынэ вы фарисэи вьнэштьнее стькльници и мисэ очиштаате. а

вън©трьнэа ваша плъна с©тъ хыштениэ и зълобы 250.17) – ‘качеството зълъ 222.12 зъл’.

Формантът -оба е характерен и за праславянския език, като най-често се свързва с

качествени прилагателни имена за образуване на абстрактни съществителни за качество:

*bĕl-oba ‘белота‘, *zъl-oba ‘злоба‘. Макар и рядко, суфиксът се свързва и с девербални

основи: *gon-oba ‘гонение‘, *žal-oba ‘жалост‘ (вж. Славски 1974:61).

* * *

В статията бяха разгледани имената на качества, свойства от женски род в текста на

Мариинското евангелие от Х век.

От направения словообразувателен анализ могат да се изведат следните по-важни

изводи:

1. Названията на качества, свойства от женски род са разпределени в

словообразувателните типове с форманти -ость, -ина, -ьда, -ота и -ыни. Най-изразителен е

типът със суфикс -ость, добре засвидетелстван откъм названия е и този с наставка -ина.

Останалите са представени от ограничен брой формации. Единичен пример е зарегистриран с

формант -оба. Всичките наставки имат славянски произход.

2. Разгледаните в работата nomina essendi притежават проста словообразувателна

структура. Композита не са засвидетелствани.

3. Преобладават наименованията, които са мотивирани от непроизводни качествени

прилагателни имена. От основа на непроизводно относително прилагателно е обусловен

единичен облик, образуван с формант -ина. Мотивирани от съкратена основа на адективи са

някои наименования, които се отнасят към словообразувателните типове с наставки -ость, -

ина и -ота.

4. Поради множественост на ономасиологичната мотивация определени названия на

качества могат да се интерпретират нееднозначно и да се отнесат и към категориите Nomina

actionis et resultativa (образувания със суфиксите -ость, -ина и -ыни) или Префиксни

образувания (имена с наставки -ьда и -ота).

5. По отношение на разглежданите названия в паметника не се наблюдава

конкуренция между суфиксите.

ЛИТЕРАТУРА

Барболова 1989: Барболова, З. Словообразувателната категория nomina instrumenti в българските народни говори

(формации с девербални основи). Канд. дис., С., 1989.

Василева 2009: Василева, Л. Българско словно богатство. Словообразувателни хетероними в българските говори.

София, 2009, 460 с.

65

Граматика 1991: Граматика на старобългарския език. БАН, С., 1991.

Давидов 1991: Давидов, А. Словообразуване на съществителните. – В: Граматика на старобългарския език. БАН,

С., 1991.

Докулил 1962: Dokulil, M. Tvořen slov v češtinĕ. T.I. Praha, 1962.

Докулил 1967: Dokulil, M. (и съавторски колектив). Tvořen slov v češtinĕ. T.ІІ, 1967.

Домусчиева 1992: Домусчиева, Л. Сложни съществителни имена в българските народни говори

(Словообразуване). Канд. дис., С., 1992.

Елкина 1960: Елкина, Н. М. Старославянский язык. Москва, 1960, 224 с.

Ефимова 2006: В. С. Ефимова. Старославянская словообразовательная морфемика. Москва, 2006.

Иванова 1998: Иванова, Т. А. Старославянский язык. Санкт-Петербург, 1998, 224 с.

Иванова-Мирчева 1993/94: Иванова-Мирчева, Д. Субстантивацията в старобългарската лексикална система. –

Български език, кн. 1, 1993/94, с. 9–17.

Ковачева 1980: Ковачева, П. Съществителните със суфикси -ость и -ота в произведенията на Евтимий Търновски

и Григорий Цамблак. – В: Търновска книжовна школа. II. Ученици и последователи на Евтимий

Търновски. С., 1980, с. 273–385.

Ковачева 1999: Ковачева, П. Една от функциите на старобългарските наставки -ина, -ство и -ота. – В: Актуални

проблеми на българското словообразуване. С., 1999, с. 269–280.

Кочев 1972: Кочев, Ив. Диалектни категории и типове при словообразуването на съществителното име

(съпоставително изследване върху материал от три български говора). – В: Изв. на Института за бълг.

език, кн. 20, 1972, с. 107–185.

Кочев____________, Кочева, Домусчиева 1988: Кочев, Ив., Ем. Кочева, Л. Домусчиева. За народната основа на

словообразувателните модели на сложните съществителни в старобългарския език. – В: Славянска

филология, Т. XIX, С., 1988, с. 46–63.

Кочев, Кочева, Мострова 1980: Кочев, Ив., Ем. Кочева, Т. Мострова. Словообразуване на съществителното име

в Супрасълския сборник. – В: Проучвания върху Супрасълския сборник, С., 1980, с. 131–136.

Кяева 1994: Кяева, Ел. Имена за носители на определени черти (свойства) в българските говори. Nomina

attributiva. Канд. дис., С., 1994.

Кяева 1996: Кяева , Ел. Словообразувателната категория имена за качества (nomina essendi) в българските говори

в Македония. – В: Лингвистични студии за Македония. МНИ, С., 1996, 453–476.

Леков 1958: Леков. Ив. Словообразувателни склонности на славянските езици. С., 1958.

Мострова 1983: Мострова, Т. Nomina agentis в “Шестоднева” на Йоан Екзарх в съпоставка със старобългарските

паметници. – Български език, № 2, 1983.

Мострова 2005: Мострова, Т. Съществителни от глаголна основа в паметници от XIV в. Автореферат на канд.

дис., С., 2005.

Перчеклийски 2008: Перчеклийски, Л. Словообразувателни категории и типове при съществителните имена в

Троянския дамаскин от ХVІІ в. Благоевград, 2008, 213 с.

Радева 1991: Радева, В. Словообразуването в българския книжовен език. С., 1991.

Славски 1974: Sławski, Fr. Zarys słowworstwa prasłowiańskiego. – Słownik prasłowiański. T. I., А-В, Wrocław,

1974.

Стоянов 1980: Стоянов, Ст. Граматика на българския книжовен език. С., 1980.

Тетовска-Троева 1988: Тетовска-Троева, М. Отглаголни имена за лица в българските говори. Nomina agentis. С.,

1988.

Тетовска-Троева 1992: Тетовска-Троева, М. Десубстантивни деятелни имена в българските говори. Nomina

actoris. С., 1992.

Тетовска-Троева, Кяева 1993/94: Тетовска-Троева, М., Ел. Кяева. Словообразувателната категория имена на

свойства, качества (nomina essedi) в българския и словашкия език. – Български език, кн. 5–6, 1993/94, с.

514–521.

Цейтлин 1977: Цейтлин. Р. М. Лексика старославянского языка. Москва, 1977.

Цейтлин 1986а: Цейтлин, Р. М. Лексика древнеболгарских рукописей. С., 1986.

Цейтлин 1986б: Р. М. Цейтлин. Възстановяване на незасвидетелствани старобългарски думи (Способи и методи).

– В: Български език, № 2, 1986.

Цейтлин, Вечерка, Благоева 1994: Цейтлин, Р. М., Р. Вечерка, Э. Благоева. Старославянский словарь (по

рукописям Х–ХІ веков), Москва, 1994, 843 с.

Шатковски 1987: Шатковски, Я. Nomina loci в старобългарския език. – В: Кирило-Методиевски студии, № 4

(доклади по случай 1100-годишнината от смъртта на Методий, май 1985), С., 1987, 232–239.

Ягич 1883: Ягич, В. Памятник глаголической письменности. Мариинское Четвероевангелие с примечаниями и

приложениями. – СПб., 1883.__

 

Последен брой

Езиков свят