ЕЗИКЪТ НА КИТАЙСКИТЕ ХУНИ СЮННУ (匈奴語). ОБЩИ ДАННИ ПДФ Печат Е-мейл

ЕЗИКЪТ НА КИТАЙСКИТЕ ХУНИ СЮННУ (匈奴語). ОБЩИ ДАННИ
Лилия ИЛИЕВА


There are ten different hypotheses about the linguistic affinities of Xiongnu language and the problem seems to
be irresolvable. Chinese historical chronicles are the only source of data about the language (but it is not impossible that
Xiongnu inscriptions should be discovered (as it is clamed by some Chinese scholars). The data of Chinese authors should
be studied more carefully and the phonetic adaptations of Sanskrit Buddhist terms into Chinese can serve as a very
important tool for revealing the phonetic form of Xiongnu glosses. The Slavic world was a part of the wave of the
European Hunnish invasion and Slavic peoples borrowed the word for “book” from the language of European Huns (the
source is Chinese word 卷) – a fact of great significance, throwing light on the cultural role of European Huns in Eastern
Europe (and more precisely – on the role of Hunnish Bulgarians, the organizers of Slavic kingdom of Bulgaria). The
Xiongnu tradition of naming castles “White Castle” was introduced into Slavic World by Hunnish Bulgarians and is a
strong proof about the continuity of some features of the Xiongnu identity and Xiongnu culture among the European
Huns. The paper presents some examples of Xiongnu words and three Xiongnu songs – one in Chinese transcription and
two in Chinese translations. The first poetry – the well known two-line prophesy, commented in many Turkic studies, is
not actually Hunnic, as the “Jie” (羯) language, according to the sources, must be Tocharian, not Hunnish.

Изследванията върху езика на народа сюнну по данните, оставени в китайски
писмени паметници, започват през 1902 г., когато японският автор Куракити Ширатори
публикува в Санкт Петербург първите думи и изрази от езика на сюнну. Впоследствие, с
развитието на синологията, започват опитите за реконструкция на четенето, което са имали
китайските йероглифи в отделните етапи от развоя на китайския език. Пионерска е ролята на
шведския учен Бернхард Карлгрен (Карлгрен 1057); съществен е приносът на Старостин и Е.
Пълибланк. Е Пълибланк има и специално изследване върху езика на сюнну, което е
съобразено с неговите виждания за старокитайската фонемна система (Пълибланк 1962;
руски превод 1986, с редакция на някои виждания).
Китайският запис на думи и изрази от езика на сюнну е труден за идентификация на
записаната форма по причини, които не се коренят в китайската писмена система (въпреки че
според разпространеното мнение сред неспециалистите причината е точно в писмеността).
Китайската писмена система може да запише всичко, което китаецът може да предаде на
своя език, да изговори – ако го нямаше това свойство на писмеността, тя щеше да бъде
променена или изоставена. Но фонологичната система на китайския език е много различна от
фонологичните системи на полиморфемните и нетонални северноазиатски езици (какъвто
несъмнено е бил езикът на сюнну), както и от фонологичните системи на езиците в Европа,
които, съпоставени с китайската, изглеждат близки помежду си.
В началото на ХХІ век се наблюдава известно оживление, свързано с проблематиката
на езика на сюнну, като обаче се изказват противоположни виждания. А. Вовин (Вовин 2000)
отново подкрепя кетската хипотеза, А. В. Дибо – по-скоро тюркската, но с оглед на културни
заемки (Дибо 2007). Общо взето обаче не се преодолява основният недостатък: недостатъчно
отчитане на данните на китайските източници, в които се дава и много фонова информация
за съобщените думи и изрази от езика на сюнну. При това не се отчитат и данните на
китайската наука.
От средата на втори век след Христа на китайски език се превеждат будистки
текстове, при което с йероглифи се предават индийски лични имена и религиозни термини.
Те са ценен източник за реконструкцията на фонологична стойност на йероглифите, с които
са се предавали и отделни глоси от езиците на съседните народи. Например, името на Буда
(санскритско Buddha) се предава с йероглиф, чието съвременно четене е fó ( 佛: fó ). Старото
четене обаче е друго и то (според възможностите на китайската фонологична система) точно
предава звученето на Buddha. Един от народите, свързван със сюнну – наричан още и по друг
начин „другото племе”, – носи название, записвано с йероглифа 羯jiÉ (съвременното четене
на български може да се уподоби с „дзйе”). С този йероглиф обаче се записва първата сричка
при предаването на китайски на будисткия термин „карма” (санскритско karma), в китайски е
羯磨 jiÉmó. Съвременното четене на йероглифите може да се уподоби на български език като
121
„дзйемо”, но в миналото то е било много различно и е предавало звученето на санскритския
термин.
Вижданията за генетичната принадлежност на езика на сюнну силно зависят от
приетата система за реконструкция на старото четене на китайските йероглифи. Особено
голям скептик за адекватното тълкуване на материала от езика на сюнну е големият
тюрколог Герхард Дьорфер. Той е посочил 10 различни хипотези за езиковата
идентификация на сюнну: монголска, тюркска, финска, смес от тюрки и монголи, смес от
монголи и тунгуси, смес от тюрки, монголи, тунгуси и фини, политически съюз с
многоезичие, а не племе, кети (енисейци), иранска, обособено езиково семейство, което няма
нищо общо с известните ни (Дьорфер 1986). Напоследък енергично се аргументира
енисейската хипотеза, изказана за първи път от унгарския алтаист Ласло Лигети и застъпвана
от Едвин Пълибланк и Александър Вовин (Вовин 2000). И руски, и български автори без
лингвистична подготовка правят безсмислени упражнения в тази строго специализирана
област, като известност са придобили белетристичните изяви на етнолога Л. Н. Гумильов
(въпреки реакцията на руските автори, които са специалисти в областта).
От езика на сюнну са оставени около 300 думи и изрази, записани в китайските
източници (китайският изследовател на проблема Учиралту (Uchiraltu), който е етнически
монголец, е събрал колекция от около 600 думи и изрази. Те са публикувани в Европа като
приложение на книга на унгарската синоложка Катлин Чомай, но са ми известни само
библиографски (срв. Учиралту 2007). Не са посрещнати добре в унгарските научни среди).
Повечето са лични имена и титли, многобройни названия на родове, но има и думи,
свързани с реалии (чужди на китайския начин на живот), както и обикновени думи. На
няколко пъти в европейската научна литература (основно: в алтаистиката) е анализирано и
превеждано едно двустишие, изговорено от гадател, който след това е посочил, че то е на
езика дзйе (старо фонетично значение: kiat), и го е превел. Тъй като се смята, че дзйе са един
от азиатските хунски народи (макар че са обособявани в източниците като 別部 „другото
племе”(匈奴別部), както и 杂胡 („различните варвари „ху”), обикновено се приема, че
това двустишие представя езика на сюнну (за което няма никакви доказателства). Данните
сочат народа дзйе (Е. Пълибланк дава реконструкция: *kiat) като народ на тохарите –
индоевропейски, като тълкуването на двустишието на езика на дзйе е задача за
индоевропеистиката. Ето текста, многократно тълкуван и „превеждан” в тюркологията:
秀支 替戾岡
僕谷 劬禿當
Текстът е от „Дзин шу”, където се разказва как гадател прави предсказание относно
Лиу Яо (предсказанието е двустишието), след това съобщава, че е на езика на дзйе (*kiat) и го
тълкува дума по дума:
秀支 – значи „войска”
替戾岡 – значи „ излизам”
僕谷 – „варварска” (胡) титла на Лиу Яо
劬禿當 – значи „хващам, залавям”.
Съществуват и други фолклорни песнички на китайски език, за които се предполага,
че някои от тях може да са подражания или преводи на оригинални песни на сюнну.
Първата песен – която, според източниците, е на сюнну – е запазена в 4 различни
варианта (Джан 1993:51). Тук ще цитирам само варианта, приведен в “西河故事:
失我祁连山, 使我六畜不繁息 [1]
失我阏氏山, 使我妇女无颜色。[2]
‘Ако загубим планината Дзилиен (= Небесната планина), домашните ни животни ще спрат да се въдят;
Ако загубим планината Йенджъ (планината „шафран”), нашите съпруги ще станат безцветни’.
122
Обяснението за „планината Шафран” е, че от растението шафран е било извличано
багрилно вещество за козметични цели (както обикновено се тълкува) или за багрене на
дрехи. Думата за „съпруга” в езика на сюнну е била близка по звучене до думата за
„шафран”, която е и означение на планината.
Освен нея в „Стара хроника на династията Тан” (旧唐书), съставена през Х в. н. е.
от Лиу Сю (劉昫), има още няколко песни, които са означени като песни на северните
народи. Те отразяват бита на конен народ, който отглежда овце и говеда (неща, които не са
характерни за етничните китайци). Тези песни на „северните ди” са песни на различни
народи – сиен пи, сюнну и т. н. (У Дашун 2007).
上马不捉鞭,反拗杨柳枝。[1]
下马吹长笛,愁杀行客儿。[2]
‘Качих се на коня, не удържах камшика, изпочупих върбовите клони.
Слязох от коня, надух дългата флейта. Скърбя за избития отряд чужденци.
Тук първо ще бъдат представени някои от запазените от езика на сюнну думи и
изрази.
Сюнну Обяснение на значението Фонетично обяснение
1
撐犁
(глосирано в
„Хан шу”)
Небе, Тангра. Китайците, както е известно, нямат
понятие, което да съответства на „бог”. При тях „небе”
(天) няма персонификация и персонификацията е чужда
на китайския начин на мислене, а изображенията на Буда
са се развили под влияние от запад.
Има недвусмислени свидетелства, че при сюнну
положението е много различно, което е отбелязвано
специално от китайските автори. Ще приведа само
свидетелството от „Въй шу”, където се казва, че те
„извършват жертвоприношения на небето” (китайски
термин) „хора от злато”, коетоп съвременни коментатори
тълкуват в смисъл „今之佛像“ („като днешните
изображения на Буда).
Планината祁連 и днес носи това име.
Тя се намира в район, обитаван в миналото от юеджъ
(вероятно – тохарите).
Свързва се с форма, която за пратюрски
се реконструира като
*teŋri / *taŋrɨ.
2
孤塗 (Хан
шу);
孤屠 (Хоу
Хан шу)
Евентуално ‘син‘, ако е вярно тълкуването на
формулата撐犁孤塗 като ‘син на
Небето’. При това撐犁 се тълкува като ‘небе’, а孤塗 -
като ‘син‘, защото китайският превод в източника е
‘син на небето‘. Сър Дж. Клосън възразява на това
тълкуване, тъй като „син на небето” е типичен китайски
израз по отношение на китайския император. В езика на
сюнну формулата може да има друга вътрешна форма.
Тъй като има и многобройни други свидетелства, че
върховният владетел на сюнну се е смятал за син на
„небето” (по-скоро: на антропоморфно божество), много
е вероятно във формулата действително да има дума
„син” от езика на сюнну. ź
Реконструирана звукова форма (по Б.
Карлгрен):
*kuod’uo
3 單于
Титла на върховния владетел при сюнну.
Може би е преведена като 廣大 „необятен”
букв `широк и голям`
(значението е глосирано).
Докато Е. Пълибланк смята за свързано
със старотюркската титла tarqan, сър
Клосън, а след него - сър Бейли, виждат
връзка с кушанската yavuga < иранско
yāvuka.
Китайската транскрипция сочи начален d
/ t тип консонант, евентуално – африкат.
Съблазнително е да се направи паралел с
протобългарското (хунобългарско)
123
KANAΣYBIΓI, във втората му част YBIΓI
(евентуално:
ΣYBIΓI.
Китайският материал дава възможност за
тълкуване на възможна връзка между
протобългарската форма и формата при
сюнну: йероглифът 單 с детерминатив
„насекомо” е имал четене *źįän (по Б.
Карлгрен, SR 147z).
4 轒辒车Кола фънвън , специфична за сюнну.
5 閼氏
Титла на
владетелската съпруга;
съпруга;
*katź×e
Обикновено от тюрколозите се свързва с
предполагаемо тюркско *xatun от
согдийското *xuten.
Но титлата *xatun в китайските
източници означава «съпруга на хакан» –
титла, която не се среща при сюнну.
Титлите хакан /хаган и хатун са
деривационно свързани и в китайските
източници се предават по начин, който го
отразява. Но не е ясно в кой език са
възникнали.
6 龙城,笼成
Название на главния град на сюнну. Доскоро се смяташе,
че сюнну не са имали градове. В Китай вече е обявено, че
е открит главният град на южните сюнну – 同王城, за
което ще стане дума по-надолу.
Записът龙城 буквално отразява значението „драконов
град”, но се срещат и други фонетични форми.
Йероглифът за „дракон” с детерминатив „трева” има
същата фонетична стойност, но значението му е „пелин”
– „пелинов град”.
7 龙庭
Родово име на владетелския род на сюнну.
Деривационно названието е свързано с названието на
главния град.
8 Друг запис:
祁連
Планината祁連 и днес носи това име.
Тя се намира в район, обитаван в миналото от юеджъ
(вероятно – тохарите).
祁連山匈奴
9 屠耆
“Значението в езика на сюнну е „ценен, способен”.В
„Хоу Хан шу” се казва:
“匈奴谓贤(賢) 以太子为左屠耆王“
„На сюнну значи „ценен”, престолонаследникът става
„ляв „тудзи” (четенето „тудзи” е условно, според
съвременния изговор).
10 徑路
Скъпоценен нож на сюнну (разяснение на коментатора в
„Хан шу”). Използва се при изпълнение на ритуала на
побратимаване (挠扰), който е описан като изпълнен от
владетеля на сюнну и китаеца така:
已经洛刀,金,留犁挠酒.
*kienglâk
11 居次Принцеса
Обикновено се свързва с турското kyz
„дъщеря” и е аргумент за това, че езикът
на сюнну е бил тюркски от групата съз
зетацизъм. Но няма аргументи, че
значението в сюнну е „дъщеря” –
глосирано е 公主
„принцеса”.
12 留犁
Лъжица
Предмет с ритуално значение – използва се при ритуал за
сключване на договор за мир, изпълняван от владетеля на
сюнну – чанюя, побратимяване.
*l×±ulji
Вторият йероглиф е използван и за
записване на втората сричка на думата за
„небе” – нещо като –ри (Тенгри).
13 若鞮
Тази дума в „Хан шу. Сюнну джуан” е преведена с
китайското 孝:
“匈奴谓孝若鞮“
Значението на китайския термин е „почит към
*ńźiaktiei
124
родителите, траур за родителите”, но терминът на сюнну
се отнася за отношението, което те са развили към
следсмъртната титла на китайския император. Тази
форма на почит те са наричали“若鞮“。
14 瓯脱
Значението е „изкопно съоръжение, което се е
използвало за разузнавателни цели”. Съществувала е и
титлата при сюнну 瓯脱王 „Княз на окопите”.
Трябва да се съпостави с унгарското határ „граница,
рубеж” ( от което, според Фасмер, произлизат
сърбохърватското хатар, словенското hatar „граница,
местност”, украинското хотар „все принадлежащие
селению земли”, готар „межа” (Фасмер, т. 4:286–287).
*·±ut’uât
15 逗洛
Значението трябва да е „надгробна могила”. Глосирано в
коментар към „Шъ дзи”:
“ 匈奴名冢逗洛“。(„Сюнну наричат джун
„доулуо” (условно четене според съвременния изговор на
йероглифите). Китайската дума джун 冢
Има следното обяснение в стария речник “说文“:
“冢,高坟也“. Тъй като става дума за
конструкция, която е „висока”, не може да става
дума за землянка.
*t±ulâk
16 赀
Значението е „роб, робиня, слуга, слугиня”. Обяснено в
„Сан гуо джъ. Сюнну джъ”, свитък 30:
“赀虏,本匈奴也。匈奴名奴婢为赀“ *ts×e
17 服匿
Значението е „съд за алкохол” (няма данни какво е било
алкохолното питие на сюнну). Коментаторът Йен Шъгу е
обяснил и формата на съда: с малко гърло, но с широка
вътрешност и основа.
*b’çuk ń×±k
Прабългарите (протобългарите, Аспаруховите българи) да са мост между сюнну и
културата на европейските народи. Отнасянето на езика на сюнну към някое от известните
езикови семейства не е въпрос, решен категорично от съвременната лингвистика, и изобщо
не е въпрос, който е решен. Превратно е представян и въпросът за културата на сюнну.
Сюнну са имали градове. В източниците нееднократно се споменава тяхната столица, за
която сега се предполага, че се е намирала в планината 阴山. Тази планина е широко известна
с многобройните скални рисунки, голяма част от които са изпълнени от сюнну. Сравнително
скоро беше открит един от по-новите градове – столица на южните сюнну, известен като
同王城。Той е бил затрупан от движещите се пясъци на пустинята. Значението на
названието на града в езика на сюнну е било „Бял град” – селището, което се намира до него
и днес, носи същото название, но на китайски език: 百城子. Унгарската монголистка Б.
Обрушански е права в наблюдението, че в Европа названието „бял град” е пренесено при
миграцията на сюнну. Българите са дали имената на поне три града като бял град: днешната
столица на Сърбия Белград, Белград в Албания (днес – Берат) и „малкия Белград” –
Белоградчик, получил по време на турската власт административно название с турския
умалителен суфикс -чик.
Изследванията върху езика на сюнну са важни за славистиката, защото множеството
на европейските хуни е включило в себе си големи маси славянско население. Поне защото
те засягат езика и културата, на които славяните дължат думата „книга”!
ЛИТЕРАТУРА
Байли 1985: Bailey, H. W. Indo-Scythian Studies: being Khotanese Texts. VII. Cambridge.
Вовин 2000: Vovin, А. Did the Xiongnu speak a Yeniseian language? // Central Asiatic Journal, 44(1), 87–104.
Дибо 2007: Дыбо, А. В. Лингвистические контакты ранных тюрков. Лексический фонд. М., 2007.
125
Дьорфер 1986: Дёрфер, Г. О языке гуннов. – Зарубежная тюркология. Вып.1. Древние тюркские языки и
литературы. М., 1986.
Джан и др. 1993: Zhang, Bibo, and Dong, Guoyao [张碧波, 董国尧], eds. 1993. 中国古代北方民族文化史
(Zhongguo Gudai Beifang Minzu Wenhuashi = Cultural History of Ancient Northern Ethnic Groups in China).
Harbin: Heilongjiang People's Press.
Карлгрен 1957 (= SR): Karlgren, B. Grammata Serica Recensa. – The Museum of far Eastern Antiquities. Bulletin no
29, Stockholm, 1957.
Клосън 1972: Clauson, G. An Etymological Dictionary of <re-Thirteenth Century Turkish. Oxford, 1972.
Пълибланк 1962: Pulleyblank, E. G. The Consonantal System of Old Chinese. – Asia Major. 9, pt. 1. Leipzig, 1962.
Приложение: «The Hsiung-nu language». P.239-265; рус.перевод в: Зарубежная тюркология. Вып. 1. М., 1986.
Ширатори 1902: Shiratori, K. Sinologische Beiträge zur Geschichte der Türk-Völker. II. Über die Sprache der Hiungnu
und der Tunghu-Stämme. – Известия Императорской академии наук. 1902. Сентябрь. Т. XVII, № 2
Сю 2009: 徐文堪。略论古代突阙人与伊朗世界的文化关系 // Sino-Western Communications, Vol. I, Issue I, Dec.
2009 [Xu Wenkan. On Cultural Relationships between Old Turks and Iran]
Гън Шъмин 1: 耿世民。 关于哈萨克学的讲话* [Изказване върху казахологията]
http://www.qingis.com/books/kazak.doc
Гън Шъмин 2: 耿世民。阿尔泰共同语与匈奴语* [Праалтайският език и езикът на сюнну]
http://www.eurasianhistory.com/data/upload/aertai.doc
У Дашун 2007: 吴大顺。”北狄乐” 考论(上) [Върху музиката на бейди. (І)]。- 怀化学院学报。2007年10月;
”北狄乐” 考论(下) 。[Върху музиката на бейди (ІІ). ] - 怀化学院学报,2008 年哦07月。
Учиралту 2007: Interview with Professor Uchiraltu – 2007 week 26th The language of the Huns (Xiongnu). Origin:
Magyar Demokrata 2007/26.
http://www.rovasirokorforrai.xw.hu/Kiteki/A-hunok-nyelve.htm
Фасмер 1986: Фасмер, М. Этимологический словарь русского языка. Т. ІV. Москва, 1986.

 

Последен брой

Езиков свят