Т Е О Р ИЯ И П Р А К Т И К А Н А П Р Е В О Д А ПДФ Печат Е-мейл

Т Е О Р ИЯ И П Р А К Т И К А Н А П Р Е В О Д А

 

ПРЕВОДАЧЪТ РОДА РОДА

Антоанета МИХАЙЛОВА

This paper studies some of the Bulgarian-German translations of the Austrian author and translator Roda Roda assigned by Tsar Ferdinand at the beginning of the 20th century.

Рядко се превеждат книги от български език. Може би защото българският е език на една малка балканска страна. Сред днешните малко повече от седем милиона жители на страната пишещите литература са малко на брой. След трите милиона български граждани в началото на ХХ век те са били още по-малко, а добрите сред тях – една шепа хора.

Българската литература е твърде много национално обвързана. Да се разбере духът на тази литература и да се преведе на чужд език, е трудна, макар и не невъзможна, задача. Преводачът трябва да познава добре страната и хората и да има познания по повече езици, защото класическата българска литература „гъмжи” от турски и гръцки думи, литературата от втората половина на ХХ век – от руски, а най-новата – от английски. При това такива думи се използват в повечето случаи като намек за нещо, а не в тяхното разбираемо за всички значение. И тогава наистина е трудно да се съблюдава едно от основните правила в теорията на превода: превежда се колкото е възможно буквално и в необходимата степен свободно. Възможностите са ограничени, преобладава необходимостта. Трудно е да се намери разбираем, адекватен превод за многото реалии и чужди думи и за „говорещите” собствени имена в оригиналния текст. Обясненията под линия или бележките в края на текста допълнително затрудняват разбирането на оригиналния текст (да не говорим за това, че в текст на художествената литература те са твърде неудачни). Необходимостта да се превежда по-„свободно” е тясно свързана с адресата на превода, който по правило е носител на друга култура, на друг начин на живот. Елисавета Багряна казва: „Превеждането е по-трудно от писане на собствени стихове.” (цит. по Лилова 1981:81) Преведеният текст е репродукция на текст и като такъв е двойно кодиран текст. Той предава не думите, изразите, изреченията от изходния език на езика-цел – това би било твърде примитивно. Нека си спомним думите на Цицерон: „Аз превеждам мислите, техните форми, или, както може да се каже, „техните „образи”, но на един език, който е пригоден за нашите обичаи”, или признанието на покровителя на преводачите Свети Йероним: „Когато превеждам гръцки текстове – изключая Светото писание, където дори словоредът е мистерия, – не изразявам една дума с друга дума, а една мисъл с друг смисъл.” (двата цитата са по Щьолце 1994) Преведеният текст следователно трябва да интерпретира темите, идеите, духа на изходния текст за четящия на езика-цел и да ги направи достъпни и разбираеми; и, колкото и да е трудно това, висша цел на преводача трябва да бъде да преведе изходния текст така, че реципиентът да може да го чете като текст, написан на езика-цел.

Тази цел е постигнал в своите преводи на текстове от български на немски език Рода Рода.

Австрийският писател, публицист, кабаретист и хуманист Шандор Фридрих Розенфелд, познат на широката публика като Александър Рода Рода, е бил извънредно добър полиглот. Наред с немски, чешки и турски той е владеел и няколко южнославянски езика, сред които български. По поръка на българския цар Фердинанд Рода Рода превежда на немски език произведения на български поети и писатели от времето преди Освобождението на страната от османско иго (1878 г.) до Първата световна война. Сборникът с преводи е озаглавен „Das Rosenland. Bulgarische Gestalter und Gestalten“ („Страната на розите. Български творци и образи”) и излиза през 1918 година в Хамбургското издателство „Енох”, а впоследствие претърпява още две издания: в 1981 година в издателство „Рикола” в Мюнхен и в 1996 година в издателство „PIC“ във Велико Търново.

В предговора към книгата Рода Рода заявява: „Изкуството на малките народи не може да мине без преводач” и задава въпроса „дали не е по-добре малките литератури да останат непознати”, защото „твърде често преводите са нетактични вмешателства, а волните преработки – предателство на страната с невоенни средства”. Само когато оригиналът е достоен да бъде преведен, само тогава той трябва да бъде преведен; само когато оригиналът „духовно обогатява” читателя, само тогава си струват усилията на преводача. Разбира се, преводачът има свободата в известни рамки да предприема изменения, като например да съкрати някои места, да даде допълнителни обяснения на някои думи, да „изкове” нова дума, да промени словореда или глаголното време и др. под., за да направи начина на живот и мислене на представеното коренно население по-разбираеми и по-близки за носителите на чуждата култура. Добрият преводач познава тези граници и умее да ги съблюдава. Само рядко преводачът може да „подобри” оригинала (в смисъл: преводът да може да се чете като оригинал), защото националният колорит се превежда трудно (а по мнението на някои теоретици на превода това е дори невъзможно). Най-важното при един превод е да се запознае нов кръг читатели с литературното произведение. Изразено с думите на Рода Рода – „да се отвори прозорецът”, а хубавия изглед от прозореца към непознатата страна читателят дължи на преводача.

За антологията „Das Rosenland. Bulgarische Gestalter und Gestalten“ Рода Рода (с помощта на много именити българи от онова време, преди всичко на Александър Балабанов и Андрей Протич) превежда произведения на 26 български автори от периода от средата на ХІХ век до 1915 година. Трима от авторите – Петко Славейков, Любен Каравелов и Христо Ботев – са познати на читателите още преди Освободителната война от 1877–1878 година. Те са били журналисти и революционери, писали са огнени статии за емигрантски вестници и списания, в които са призовавали на борба срещу потисниците, за защита на правата на потиснатите. С три произведения в проза и едно стихотворение е представен по-сетнешният „патриарх на българската литература” Иван Вазов. Следват произведения на по онова време твърде млади, но талантливи литературни творци. Някои от тях с течение на времето са станали известни и техни произведения и днес се изучават в българското училище: Алеко Константинов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Димчо Дебелянов, Стоян Михайловски, Пейо Яворов, Дора Габе-Пенева, Антон Страшимиров, Теодор Траянов, Петко Тодоров, Людмил Стоянов. Други от тях днес се смятат за неактуални и са известни само сред специалистите: Андрей Протич, Трифон Кунев, Екатерина Каравелова, Мара Белчева, Александър Балабанов, Стилян Чилингиров, Александър Божинов, Владимир Пеев.

Сред 26-те представени в книгата автори 10 са писали почти само лирика: Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, Мара Белчева, Пейо Яворов, Александър Божинов, Стилян Чилингиров, Теодор Траянов, Дора Габе-Пенева, Димчо Дебелянов, Владимир Пеев. Писането на стихотворения в началото на ХХ век в такива мащаби намира добро обяснение в същността и идеите на европейския модернизъм. Известно е, че превеждането на стихотворения е още по-трудно от превеждането на проза. Книгата съдържа 29 произведения в проза и 58 (двойно повече!) стихотворения, което може да се припише на безспорния преводачески талант на Рода Рода в превода на поезия.

Ще разгледаме първо заглавията на преведените произведения. Девет от тях са директно предадени български заглавия. Става дума за

- латински думи или изрази: Епилог на Петко Славейков, Tempi passati на Алеко Константинов, Cis moll на Пенчо Славейков, In memoriam на Андрей Протич, Regina martyrum и Medusa на Теодор Траянов;

- думи от международната лексика: Адвокат на Елин Пелин и Хризантеми на Трифон Кунев;

- географски названия: Добруджа от Дора Габе-Пенева

В такива случаи не се и очаква друго. Чуждото и за езика-цел понятие не се нуждае от превод. Преводачът разчита на фоновите знания на читателя.

Повечето заглавия са преведени дословно. При това се забелязват две особености:

1) Роднинските названия в две от заглавията са променени. Дядо Йоцо гледа, което в буквален превод гласи Großvater Jotzo schaut, Рода Рода превежда като Vater Jotzo schaut, вероятно аналогично на немския превод на Балзаковия Pere Goriot - Vater Goriot; а непреводимото обръщение от турски произход към далечен роднина или към добре познат възрастен мъж бай в Бай Ганьо у Иречека е преведено Vetter Ganju bei Iretschek – немската дума Vetter, която съответства на френската cousin и буквално означава братовчед, се използва в немски и като обръщение към далечен роднина.

2) В малка част от заглавията преводачът дава и допълнителни обяснения. Например в заглавието на прочутото стихотворение на Христо Ботев Хаджи Димитър е добавена думата „Freischärler“ = четник – член на военизирана организация от доброволци (Der Freischärler Hadji Dimiter), за да се улесни разбирането от страна на немскоезичния читател, на когото името Хаджи Димитър е непознато.

Почти една трета от произведенията се явяват с напълно променени заглавия. Ако българин, познаващ литературата на своята страна от този период, чете произведенията на немски език, не може само по заглавието да разпознае творбата. Това се отнася не само за стихотворенията, където известна свобода на преводача е разбираема и може да бъде оправдана.

Стихотворения

Halbe Worte“ вместо „Недомлъвки” (буквален превод: Andeutungen) (стихотворение на Стоян Михайловски) е удачен превод с фразеологичен израз, който изцяло съответства на съдържанието на текста.

Три от стихотворенията на Мара Белчева носят други заглавия и са неразпознаваеми за носители на български език. (Преводите обаче, естествено, се правят не за носители на езика!) Die Höfe des Schweigens (Дворовете на мълчанието) вместо Простряло е зад глухата алея, Weihnacht (Коледа) вместо Изгря звезда на въсток, Abend (Вечер) вместо Небото бяга тъмно. И ако заглавието Weihnacht (Коледа) е разбираемо заради песента за раждането на Христос, и ако въпреки неточното заглавие „дворовете на мълчанието” присъстват в стихотворението, няма оправдание за нищо неозначаващото заглавие Вечер вместо буквалния превод Der Himmel schwindet dunkel.

Стихотворението на Кирил Христов Скитник (буквален превод Wanderer, Landstreicher) е получило заглавието Weltfahrer. Думата „Weltfahrer“ не се открива в речниците. Изследователят с право си задава въпроса дали тя е „изкована” от преводача само за този превод. Във всеки случай думата е разбираема, но не съдържа негативната конотация, вложена в заглавието на български език. Стихотворението на същия автор Нова земя (буквален превод Neues Land) стои при Рода Рода като Sieg (Победа), вероятно защото вследствие на някоя (военна) победа се придобива нова земя.

Две от стихотворенията на Яворов Към върха (буквален превод Zum Gipfel) und Напразно, майко... (буквален превод Umsonst, Mutter...) също носят заглавия, които доста се различават от буквалния превод на оригинала. Първото се казва Empor (Нагоре), което се приема като съкращение на подканата Empor zum Gipfel (Нагоре към върха); за заглавие на второто стихотворение е избран първият стих Wie täuscht sich, Mutter...

Заглавието на стихотворението Отгласи на Димчо Дебелянов (буквален превод Echo, Widerhall; Resonanz) гласи на немски език Zwiegespräch (= диалог, разговор между двама души). Българското заглавие кара читателя да предполага, че лирическият герой се вслушва в своя вътрешен глас; според заглавието на немски език не стават ясни участниците в разговора.

Стихотворението на Владимир Пеев, което носи българското заглавие Колко близо са звездите (буквален превод Wie nah sind die Sterne), на немски език се казва Unvergeßlich (Незабравимо). Причината за това би могла да бъде избягване на повторение, защото и първият стих звучи така.

Стихотворението на Дора Габе-Пенева Тъгите си поисках (буквален превод: Meine Kummer habe ich zurück verlangt) се казва просто Verlassen (Изоставена).

Необясним е също преводът на заглавието на едно от стихотворенията на Людмил Стоянов, Приветствия (буквален превод: Begrüßungen) – Das Erwachen (Събуждане), може би защото е обичайно при събуждане да приветстваме другите хора и живота.

Произведения в проза

Die Alten von Kopriwstitza (Старците от Копривщица) вместо Българи от старо време (буквален превод: Bulgaren aus alten/früheren Zeiten). Вероятната причина за този превод е обстоятелството, че е преведена само част от новелата на Любен Каравелов, тази, в която двамата главни герои – живеещите в планинското градче Копривщица Хаджи Генчо и дядо Либен – са описани с техните типични черти на хора от времето преди отхвърлянето на османското владичество.

Ein Märchen, aber keine Lüge (Приказка, но не лъжа) вместо Това ви чака (Ако не е истина, не е и лъжа) от Христо Ботев (буквален превод: Das erwartet euch (Wenn es keine Wahrheit ist, so ist es auch keine Lüge). Преводачът всъщност формулира подзаглавието като заглавие, малко променено, с идеята да приближи съдържанието на текста до немскоговорящия читател. Остава открит въпросът дали приказките съдържат (само) лъжи.

Scherif Aga вместо Поборник (буквален превод: Der Kämpfer) на Иван Вазов. Добър преводачески похват е да се избира името на главния герой вместо негово качество (и обратно) за заглавие на произведение. Освен това немската дума Der Kämpfer (= борец, боец) само приблизително съответства на регионалната дума поборник в оригиналното заглавие.

Eine Woche nach Georgi (Една седмица след Гергьовден) вместо Първа парлива скръб (буквален превод: Erster brennender Schmerz). С думите Една седмица след Гергьовден започва разказът на Екатерина Каравелова. Дали на чуждоезичния читател е известен българският празник Гергьовден е под въпрос. Денят на Свети Георги се празнува винаги през май, по-рано по-скоро като Ден на овчаря и пастира, днес повече като Ден на българската армия и официален празник в страната. За разказа е важен фактът, че седмицата след Гергьовден някога е било времето, когато в София се наемали слугини. Текстът проследява тъжната история на деветгодишно момиче, принудено да работи до изнемога в големия, напълно непознат му град, защото твърде рано е останало без баща, и което все копнее за своето село и своите роднини там. Eine Woche nach Georgi (Една седмица след Гергьовден) е твърде „мек” превод на заглавието на тази разтърсваща история.

Разказът на Антон Страшимиров Болка (Към южния фронт) (буквален превод: Schmerz (Gen Südfront) носи заглавието Ein Stückchen Brot (Коматче хляб). Авторът отдава по-голямо значение на чувствата на българския войник – той е дълбоко наскърбен от думите на френския пленник, на когото дава хляб, макар той самият и другарите му да нямат достатъчно за себе си, и чиито обидни думи е принуден да слуша. Преводачът пък обръща по-голямо внимание на предмета на болката – това малко парченце хляб, чиято липса може тотално да промени човека, да направлява неговите чувства и постъпки.

Друг разказ на Антон Страшимиров Пред родния град (буквален превод: Vor der Heimatstadt) е озаглавен от Рода Рода Der Brigadier (Бригадирът = Бригадният командир). Изборът вероятно е повлиян от значението на думата в разбирания по онова време „навсякъде” френски език и от предположението, че читателят веднага ще разпознае бригадния командир.

И два от разказите на Елин Пелин – Братя (буквален превод: Brüder) и Гост (буквален превод: Gast/ Besuch) – носят други заглавия. В първия от тях авторът използва думата братя в две значения: 1) Монасите се наричат помежду си братя, защото ги свързва общата религия; 2) иронично, защото двамата братя по служба Онуфрий и Игнатий изобщо не се отнасят като братя, чакайки да издъхне отец Кирил, за да му вземат кесията. Един превод на заглавието като Die Klosterbrüder (Братя в манастира) би било по-добро от само Die Mönche (Монасите). Вторият разказ описва възрастен селянин на фронта, който с изненада разпознава своя вол да тегли една каруца с хранителни припаси. Немското заглавие Besuch aus der Heimat (Посещение/Гост от родината) е необходимо конкретизиране за чуждоезичния читател.

Разказа си за една обикновена жена от народа, която цял ден носи на войниците на фронта вода за оръдията, Йордан Йовков е нарекъл Една българка (Eine Bulgarin). Преводачът избира името на героинята Шина (Schina) за заглавие на разказа, което стеснява идеята и намерението на автора.

Рода Рода пише, че текстовете са предадени в повечето случаи „вярно, понякога свободно; (...) тук-там малко посъкратени”. Тези свободно предадени и посъкратени места в преведените произведения в проза са предмет на обсъждане по-долу. За пример са взети четири произведения от различни автори от различни епохи, за да се очертаят някои тенденции и правила в преводите на Рода Рода. Те са представителни за всички прозаични произведения в книгата: Българи от старо време на Любен Каравелов, Дядо Йоцо гледа на Иван Вазов, Гърбушка на Цанко Церковски и Адвокат на Елин Пелин.

Българи от старо време

От хумористичната, на места дори критично и саркастично звучащата новела на Любен Каравелов, са преведени само откъси от първа глава. Прави впечатление, че преводът се опитва да избегне многото турски думи. За тях преводачът намира съответен немски превод или обяснение или просто ги прескача, което не може да промени смисъла на текста, обаче нюансът безвъзвратно се губи. Така за турското окумуш адам = умен човек = kluger Mensch, което трябва да характеризира главния герой, той използва ein Kreuzkopf dieser Hadji Gentscho. Техническото понятие Kreuzkopf като част на парната машина още не е било в употреба, когато е писана новелата. Въпреки това то е удачен превод, защото непревеждането на чуждия израз или превеждането му просто с kluger Mensch = умен човек не би описало достатъчно добре главния герой; той е не само умен човек; той е „умник”, той знае съвсем точно кога и как да поиска услуга от своите ученици и техните родители, което се свързва повече с пригаждане и хитрост, отколкото с мъдрост.

Други примери:

в бълг. текст

букв. превод

превод на Р. Рода

обяснение

рядко се ражда и на Еньовден

wird auch am Johannistag nicht geboren

wird nicht alle Tage geboren (не се ражда всеки ден)

Фразеологичният израз в български език за изразяване на нещо, което се случва изключително рядко, би останал чужд и неразбираем за немскоезичния читател.

Хаджи поп беше клисурец

Der Hadji kam aus Klisura.

... er ist unerbittlich genau. (той е безжалостно точен)

Че жителите на планинското градче Клисура се славят със своята точност, е известно само в родината на автора (а може и там не навсякъде)

... не само в Копривщица, а и в Стрелча, и в Краставо село, и в Татар Пазарджик, и по Мараша в Пловдив.

... nicht nur in Koprivschtitsa, sondern auch in Streltcha, in Krastavo selo, in Tatar Pazardzhik und in Plovdiv.

аuf vielen Meilen in der Runde (на много километри в околността)

Преводачът използва този израз вместо изброяването на всички селца и градчета около Копривщица. Така обаче се губи „закачката”, че Хаджи Генчо е известен само в най-близката околност.

цял пазар

wie auf dem Markt

ein ganzes Museum (цял музей)

В България по онова време музеите са били непознати. Всичко, което е заслужавало внимание, се намирало на пазара. Такъв превод обаче би учудил немскоезичния читател; за него многообразието от предмети се намира точно в музея.

гювеч

(типично ястие с месо в повечето балкански страни)

Fleischpastete

Направен е опит да се опише приблизително ястието.

Пейчо, Петко

(собствени имена, познати в теорията на превода като „говорещи имена”. Първото се използва за човек с музикална дарба, с второто се обозначава човек без особено значение)

der Musikant; ein ehemaliger Schüler (музикант; бивш ученик)

Изправен пред невъзможността да преведе имената, преводачът ги замества с описанията „музикантът” и „един бивш ученик”.

Поп Ерчо: „Во время оно, аннадънма, рече господ, аннадънма, ко пришедшим к нему июдеом, аннадънма…”

(Попът прави грешки при проповедта, защото е пийнал, и Хаджи Генчо го коригира.)

„Gähnender“, sagt Pop Ertscho. „Gönnender“, ruft Hadji Gentscho von seinem Platz.

Непреводимата игра на думи с различни гласни звукове е особено удачна.

Дядо Йоцо гледа

И този разказ е съкратен в преводния си вариант. Правят впечатление не само непреведените турски думи, но и промененият синтаксис и различните препинателни знаци в сравнение с оригинала. Идеята на текста обаче – да се покаже гордостта на слепия старец от нова млада България – е запазена и това оправдава предприетите промени.

Гърбушка

В превода главният герой се казва не Владимир, а Владо. Тази умалителна форма всъщност е обичайна и затова правилно употребена, защото по точи начин става по-ясна любовта на младата жена с телесен недъг. Броят на турските думи в текста е минимален, защото по времето, в което твори авторът, те вече са били по-рядко срещани в български език и се приемат повече или по-малко като регионални или разговорни думи и изрази. В българския текст на много места се срещат повторения по подобие на народните песни, където те са особено предпочитан похват. Гърбавата пее една народна песен във възхвала на любимия Владо. В немския текст липсват повторенията, както и трите точки (...) като знак за прекъсване на речта, размишления, празни места в паметта, търсене на по-добър изказ. Глаголното време в превода е последователно претеритум – предпочитаното в немски език разказно глаголно време; при Церковски глаголното време често се мени. На някои места е сменен видът на изреченията – разказни изречения са превърнати във въпросителни.

Адвокат

в бълг. текст

букв. превод

превод на Р. Рода

обяснение

нощ, черна като дявол

eine Nacht, schwarz wie der Teufel

rabenschwarze Nacht (гарваново черна нощ)

Необичайно е сравнението на нощта в немски език с дявола.

нисък тантурест адвокат с голямо шкембе, гола глава и износени дрехи

kleines, dich bäu-chiges Männchen, barhaupt, in schäbi-gem Anzug

kleines, dick bäuch-iges Männchen in schäbigem Anzug (дребен мъж с дебел корем и износени дрехи)

Barhaupt (гологлав) не бива да се пропуска, защото адвокатът има причини да е без шапка: или няма пари да си купи шапка, която да го пази от жарещото слънце, или е свалил шапката в знак на уважение към съда.

Изпъди я тая пущина, стига е бръмчала

Jag sie raus, sie hat genug gesummt...

Jag sie hinaus, sie ist giftig ... (изгони я, отровна е)

Използването на прилагателното име giftig = отровен е прекалено силно за една муха.

Лежи сред двора или нейде там сред хармана

Liegt friedlich im Hof

Liegt friedlich in der Scheune (лежи си кротко в плевнята)

Не е обичайно в Германия да се спи на двора, под открито небе.

50 лева

50 Leva

keine 20 Franken (няма и 20 франка)

Новата тогава българска валута не е била още добре позната в Европа. Преводачът използва европейското (= френското) съответствие на 50 лева, т. е. 20 франка.

Като не можеш да лъжеш, защо хващаш адвокат?

Wenn du nicht lügen kannst, warum nimmst du dir einen Verteidiger?

Wenn du die Absicht hattest zu gestehen, wozu nimmst du dir einen Verteidiger? (Като си имал намерение да признаваш, защо хващаш адвокат?)

Твърде „мек” превод.

От приведените примери става ясно, че преди почти един век Рода Рода е дал най-доброто от себе си, за да представи на немскоезичните читатели българската литература. От отворения прозорец, както пише преводачът, „Германия ще остане тъй приятно изненадана от гледката на страната на розите, както бях и аз, когато за пръв път й се насладих” (цит. по Б. Рачева). Винаги приятно изненадана от Рода Рода е световната четяща общност, защото той е писателят с рядката дарба да забавлява и поучава едновременно, да иронизира и възхвалява, да порицава и да се надсмива; той е преводачът с тънък усет към текста и с умение да предава нюанси и дух; той е сценаристът на нямото кино, композиторът на весели музикални пиески, останалият неизвестен артист, но спечелил слава кабаретист; той е страстният играч на шах, военният кореспондент и какво ли още не. Не друг, а ненадминатият комик и сатирик Курт Тухолски дава много висока оценка за Рода Рода: „Рода Рода е роден хуморист, превъзходен сатирик и гений на комизма. Никой друг, включително моя милост, не може да разказва така непринудено, сякаш мимоходом, почти небрежно и в същото време тъй точно, образно и живо. Неговият немски е образцов, чувството му за стил – безпогрешно, а начинът, по който разказва – направо чудодеен.” (цит. по Б. Рачева) .

ЛИТЕРАТУРА

Лилова 1991: Лилова, А. Увод в общата теория на превода. С., 1991.

Рачева 2007: Рачева, Б. Хумористът с червената жилетка. Електронно издателство LiterNet, 22.08.2007; http://literner.bg/publish19/b_racheva/lit_prostranstva/humoristyt.htm 06.02.2008.

Рода 1996: Roda, R. Das Rosenland. Bulgarische Gestalter und Gestalten. Veliko Târnovo, 1996

Щьолце 1994: Stölze, R. Übersetzungstheorien. Eine Einführung. Tübingen, 1994.

 

Последен брой

Езиков свят