БЪЛГАРИСТИКА, ЛЮБЛИН, ПОЛША ПДФ Печат Е-мейл

Българистика, Люблин, Полша

Албена ВАЧЕВА, Петър СОТИРОВ

 

В българските описания за българистиката в Полша Люблин отсъства;

това е едно бяло поле, което добре би било да се запълни.[1]

 

The article is focused on the status of Bulgarian studies at the University “Maria Curie-Sklodowska” in the town of Lublin, Poland. In the course of the investigation have been taken some interviews – with professor Stefan Warhol, professor Petar Sotirov, associated professor Mariola Mostovska and Agata Mokshitska, PhD, on the base of which we have tried to reconstruct the past of the department and to describe the future perspectives. The study is composed of 3 parts. The first shows the period from the beginning of the Bulgarian studies at the University in 1962 to 1990. The second investigate the situation between 1990 and 2000. The third one observes nowadays challenges in front of the members of the department.

Идеята за този текст се роди в голяма степен спонтанно. В началото беше интересът към града, към колегите, към студентите... към университета. Под влияние на постепенно на­трупващите се впечатления се оформи и визията за начина, по който да се направи предста­вя­не на българистиката в университета „Мария Кюри-Склодовска”, гр. Люблин, Полша. Из­брахме един малко по-нестандартен подход в работата си над темата. Решихме, че ще бъде по-добре вместо да пишем история на катедрата и пълно описание на наличната докумен­тал­на и материална база, да направим няколко интервюта с колеги, които сега участват в нейния живот или, без да са вече част от нейния състав, са допринесли за създаването и развитието й. Заложихме на човешките спомени и личните очаквания, а не на статистиката, казано на­крат­ко[2]. И въпреки че си направихме труда да отбележим и някои чисто количествени показатели – динамиката на студентския интерес към българистиката, съществуващия библиотечен фонд, броят на преподавателите през годините и т. н., в основата на работата са проведените разговори. Безспорно, интерес за изследването представляваше и развитието на лектората по български език и култура като същностна част от възникването и развоя на българистиката в университета.

В интервютата, наред с Петър Сотиров, участваха също така професор Стефан Вархол, доц. Мариола Мостовска и д-р Агата Мокшицка. Анкетата се състоеше от 20 въпроса, пос­редс­твом които се опитахме да изследваме мненията на колегите по проблеми на препо­да­ва­нето на българския език и култура в университета. Акцентирахме върху трудностите, кои­то са съпътствали възникването на българистиката, предизвикателствата, пред които е изпра­ве­на сега, успехите, които е преживяла. Вниманието беше насочено към времето, в което е създадена катедрата, към времето, в което се поражда идеята за създаването на лектората и труд­ните стъпки по нейното практическо реализиране. Оказа се, че в интервютата историята на катедрата се преплита с историята на лектората по български език и култура; че научният интерес и амбиция често пъти се успоредяват с човешките пристрастия. В хода на провеж­дане на разговорите с нашите респонденти това очерта още една посока – очакванията им за бъдещето на българистиката в университета. Поради това се получиха разкази, които пред­ста­вят повече днешните среда, климат и условия, в които се развива българистиката, откол­ко­то носталгичен, насочен към миналото проект. Именно по тази причина представяме и тех­ните възгледи за развитието й в следващите години.

 

 

 

Историята 1962 – 1992

Историята[3] на научното звено, което в момента развива българистиката в университета „Ма­рия Кюри-Склодовска” започва през 1962 година, когато на 1 февруари от съществу­ва­щата по-рано Катедра по полски език се отделя ново формирование с название Катедра по славянска филология. Инициативата и организацията се дължат на проф. д-р Павел Смочин­ски. В тази катедра заедно с проф. Смочински се премества от Катедрата по полски език на длъжност старши асистент, а след това (от 1 октомври 1962) адюнкт д-р Стефан Вархол.

През 1970 година във връзка с реорганизацията на научноизследователските образува­ния, институтите и отделенията, статутът на Катедрата по славянска филология е бил про­менен на Заклад по славянска филология[4]. Като Заклад по славянска филология за две години е бил в рамките на Института по чужди филологии, а от 15 май 1972 до 6 юни 1992 в Инсти­тута по руска и славянска филологии към Института по славянска филология. Под това на­зва­ние Закладът функционира и до настоящия момент в рамките на Института по славянска филология към университета „Мария Кюри-Склодовска”.

След преждевременната смърт на професор Смочински през месец февруари 1979 г. ръководител на Филологическия заклад става професор Стефан Вархол. Според неговите думи, за създаването на самостоятелно звено, което да развива българистиката в Люблин, ро­ля изиграва откриването на лекторат по български език.

В началото бяха добри години. Планувахме да има катедра по българистика, но за съ­жа­ление беше тежко и просто трябваше да започнем. Започнахме да водим лекторат. В 1979 година отправихме покана към д-р Кърпачева от БАН, тя беше десет години в Пол­ска­та академия на науките, трябваше да се върне в България, но ние я поканихме. Напи­сахме писмо до Франтишек Славски дали не познава лице, което преподава български и евентуал­но тази лекторка да спомогне развитието на българистиката в Люблин. Проф. Славски бе­ше най-добрият (пръв българист) славист в Полша. Автор на много работи по българис­ти­ка – старобългарски и новобългарски. Главен редактор на етимологичен речник на пол­ския език, където много място е отредено на български думи. Той е главен редактор и на старо­бъл­гарски речник. Проф. Славски ни написа отговор, обяснявайки че г-жа Кърпачева е в Пол­ша и е много опитен лектор, тя би могла да помогне да се направи българистика. Тя бе­ше много симпатичен, сериозен човек, отговорен преподавател. Студентите я харесваха. Те бяха не само слависти, но идваха и от полска филология, даже имаше и от археология. Осъ­ществяваше връзка между специалностите. Заедно с нея решихме да направим малка конференция за българистиката и старобългаристиката. Това беше два месеца след като беше пристигнала. Поканихме проф. Славски като главен гост с пленарен доклад за значе­ни­ето на старобългарския за България и за целия славянски свят. Имаше още няколко доклада, състоя се и дискусия. Очевидно, че българистиката имаше място и имаше нужда от нея. Проф. Славски каза, че има вече българистика в Краков от много години. И би трябвало и в Люблин да се направи българистика.

Според наличните документи, съхранявани в Държавния архив на Република България, до 1977-78 година лекторати по български език в Полша съществуват единствено в Краков и Варшава. В точка 27 от Плана за прилагане на Спогодбата за културно сътрудничество между правителството на Народна република България и правителството на Полската на­родна република за 1974-75 година[5] се казва, че „двете страни ще поддържат през учебната 1974/75 г. и 1975/76 г. дейността на лектора по полски език в София, Бургас и Варна[6] и по български език във Варшава и Краков”[7]. В този документ университетската инфраструктура в гр. Люблин се споменава в раздел Здравеопазване – където образователните министерства на двете страни се задължават да поддържат и подкрепят сътрудничеството между Катедрата и Института по фармакология в Медицинската академия в Люблин и Кабинета по психофар­макология при Българската академия на науките. В раздел Висше образование от същия План се декларира подкрепа и на договорните отношения, установени между Селскостопанската академия в Люблин, Полша, и Висшия институт за машиностроене, механизация и елек­т­ри­фи­кация на селското стопанство в гр. Русе, България.

Четенето на архивните документи дава допълнителна информация за възникването на лекторатите и за мотивацията, която обуславя развитието им. В условията на държавен мо­нопол във всички сфери на социалния живот, сътрудничеството в областта на културата и образованието между две страни, често пъти е предопределено от идеологически фактори. Те обаче биха могли да станат тема на самостоятелно изследване, което да разкрие в пълнота ролята, която са играли за изграждане на характера на българистиката до 1989 година.

Според документите, подписани от представители на двете министерства, лекторите са задължени да спазват определения във всяка страна брой часове. Извън тези часове приема­щата страна може да заангажира (срещу заплащане) лекторите за друг вид работа, свързана с тяхната специалност, например изработване на учебници, редактиране на речници и т. н.[8]

Тук може да се приведе схващането на проф. Вархол за развитието на българистиката в Люблин като своеобразен научен коректив към схематичното описание на задълженията на лектора в министерските документи. Според разказа на инициатора за възникването на лек­то­рата в университета „Мария Кюри-Склодовска”

би трябвало Люблин да направи българистика, за това, че Люблин е на границата меж­ду Западния и Източния свят. Тук има много елементи на византийска и старосла­вян­ска традиция. Българистиката и старобългаристиката са като врата към тази византий­ска култура. Този район е между двете култури – източновизантийската и латинската. И това може да бъде повод тук да има българистика. Това беше много добро начало, стру­ваше ни се, че винаги ще се развива в добра посока.

Съпоставянето показва, че очакванията към лектора далеч надхвърлят административ­ните предписания за преподавателската му дейност. Обобщено и без излишна теоретизация може да се каже, че тези очаквания са мотивирани от интереса към културата на другия, към общото и различното в традициите. Очакванията са за възникване и осъществяване на съвре­менен диалог върху и за културното своеобразие и многообразие отвъд идеологическите рам­ки, характеризиращи времето. И именно езикът е средството, чрез което става запознаването и опознаването между тези култури и неговото преподаване трябва да бъде съобразено и положено именно в този контекст.

 

Настоящето

Ако основният мотив на проф. Стефан Вархол през далечната 1979 е бил да се формира посредством изучаване на езика познание, което е в състояние да представи на студентите културата на България, то той е валиден с още по-голяма сила днес:

Много малко знаеха студентите за България и смея да кажа, че сега знаят още по-малко, когато започват да следват, което е много тъжно за мене като българистка – казва доц. Мостовска и добавя: В момента ние сякаш гледаме само Запад и не виждаме, че има още нещо друго. Мене много ме боли това, че в момента студенти, които постъпват да учат българистика, нямат много ясна представа къде точно се намира България.

Към казаното може да се добави и още едно мнение:

Честно казано много хора в Полша не правят разлика между България и Румъния. За­то­ва не вярвам в обществените нагласи просто, казва Агата Мокшицка, преподавател в За­клада.

Съпоставяйки казаното по отношение на първоначалните нагласи и броят на обуча­ва­щите се по българистичните програми в университета, се забелязва проявата на една инте­ресна зависимост – броят на студентите, които избират да изучават български език, е твърде голям.

През 1995 година обаче нещата не стоят по този начин. Дотогава съществува само спе­циалност Руска филология и българският език е предлаган като втори избираем език. Очак­ванията, по спомените на проф. Вархол, са свързани в голяма степен и с фигурата на лектора, който се изпраща от България. Създаването на българистиката до 1995 година е силно затруднена – както във финансово, така и в кадрово отношение. Наред с това от 1990 година съществува още една трудност – редуцираният хорариум след промените в обществено-по­литическия живот в края на 80-те години. Програмата за специализацията се създава от проф. Стефан Вархол и доц. Мариола Мостовска, която през същата година постъпва на работа в университета след завръщането си от България. В разработването на програмите активно участва и д-р Цанко Цанев, щатен преподавател по това време в Шуменския университет и лектор по български език в университета „Мария Кюри-Склодовска”. Помощ този път оказ­ват Институтът по славянски филологии в лицето на тогавашния му директор – проф. Орлов­ски, на тогавашния декан на факултета – проф. Ришард Шчигел, и, разбира се, самият ректор на университета. Само за няколко месеца документите са придвижени до образователното министерство на Полша и през 1995 година се открива нова специалност – руска филология с българистичен профил.

В резултат на структурни промени, реализирани в рамките на Института по славянски филологии, българистиката постепенно получава статут на свободно избираема дисциплина – до 2000-та година и, от учебната 2004/2005 – на задължително избираема. Като свободно избираема тя е една от специализациите[9] – каквито по това време са преводаческата и педа­гогическата квалификации за студентите, обучаващи се в магистърските програми по руска филология.

Формирането на новата специалност Славистика е свързано с решението от страна на ръководството на института да няма само руска филология, а всеки студент задължително, след постъпването си в университета, да избере още един втори славянски език. Изборът е между български и белоруски. Пак по това време се закрива белоруската филология беше и българският и белоруският езици получават статут на втори славянски език за студентите ру­систи. В резултат на тази промяна, се осъществяват и корекции в учебните програми, в които се предвижда задължителен избор между двата езика.

В момента българският език е включен в рамките на специалността Славистика, къде­то съществуват два профила, като в рамките на всеки профил се предлагат три славянски ези­ка. В единия профил първият език е белоруски, вторият е руски, а третият е чешки. В про­фи­ла, където е българският, вторият език е руски, а третият украински. Както може да се очак­ва, извеждането на българския език на първо място в единия от профилите повишава статута на българистиката и респективно интересът към българската култура. Предлагането на руски език и в двата модула се мотивира, от една страна, от схващането, което убедено споделят и членовете на катедрата, че руският език е „lingva franka за славянските народи”. Добрите традиции на русистиката в рамките на Института по славянски филологии я превръщат в на­дежден партньор по отношение на общите програми – по-горе вече се спомена, че българ­ският език първоначално получава статут на „втори език” в образователните програми на русистите. Мотивиращ фактор, от трета страна, е практическата реализация на студентите. В географско отношение университетът се намира в източната част на Полша и съседството със страни, в които се говори руски, предполага разкриването на по-големи шансове пред сту­дентите за намиране на работа. В момента българският съществува в две форми. Като първи език за студенти слависти и като задължително избираем за студенти русисти.

След извършените структурни промени и придобиването на по-висок статут в рамките на учебните програми от страна на българския език, се получава споменатия по-горе ефект, чийто измерения в много голяма степен са изненадващи дори за звената, предлагащи учебни­те програми. Студентите проявяват значителен интерес към изучаването именно на българ­ски език. Провокирани от интереса и желанието да опознаят другия, да разберат механиз­мите, по които различията могат да съществуват синхронно и да се допълват, желаещите се оказват твърде много и не всички могат да бъдат приети. В момента единият от курсовете е от 20 души (три курса – между 50 и 60 студенти) и в Руска филология още четири по толкова – общо 80. По груби сметки в университета „Мария Кюри-Склодовска” повече от 100 (по-точната цифра би била 130) студенти изучават български език и се запознават с литературата и културата на България.

Доц. Мостовска споделя в интервюто:

Не мога да кажа сега какво ги мотивира. Но когато ние преди години набирахме сту­денти, тука в Института за славянски филологии, българистиката беше най-интересна, най-екзотична може би. Ние действително привличахме много студенти, винаги имахме много повече желаещи, отколкото можехме да приемем. Съблазнявахме ги с това, че ще им покажем от тази толкова далечна от нас история, литература, култура, дори мантали­те­та и, разбира се, самата България като много красива страна. Винаги сме ги съблазнявали с това, че ще могат да пътуват, да видят тази страна.

От казаното могат да се направят редица изводи. Интерес преди всичко обаче пред­ставлява фактът, че в интервютата най-често повтарящото се обяснение за изненадващо го­ле­мия интерес към българистиката е екзотичността на езика и своеобразието на културата. Това се оказа и основният мотивиращ фактор за избора на студентите. Ефектът на другостта, както се изразяват самите те, е определящ за решението им в кой профил да се запишат и съ­ответно кои славянски езици да изучават. Стремежът към далечното, непознатото, екзо­тич­ното, което демонстрира безкрайността на познанието и разкрива ограничеността на знание­то[10]; към това, което провокира стереотипите и нагласите, парадоксално, се оказва важен елемент за развоя на българистиката в един от най-големите университети в Люблин, Полша. В този контекст усилията на членовете на катедрата са насочени именно към разкриване на значимостта на българската култура в световен аспект – от епохата на средновековието, до перспективите, които се очертават пред изучаващите южнославянския език с оглед процеса на обединяването на Европа. Една от интересните форми, която обединява усилията на бъл­гаристите в университета, е инициативата Отворени врати – един формат на комуникация между преподаватели и студенти, по традиция в края на месец март всяка година, при който се обясняват характеристиките на програмите, включени в самата специалност.

Когато задавахме на колегите въпроса как се променят нагласите на студентите след като вече са се записали в българистичните курсовете по език, литература и история, най-честият отговор беше – „В положителна посока! Българистиката се развива много добре в момента”. А студентите, приели предизвикателството да изучават български език, споделят, че очакванията им са оправдани, а интересът да опознават България – все по-силно прово­киран.

Резултат от това са първите дипломни работи, които бяха защитени през юни 2007 го­дина в бакалавърските програми. И в този случай интересът на студентите към разра­бот­ва­нето на самостоятелно изследване с българистична насоченост беше изненадващо висок – по­вече от 25 души бяха заявили тема и успешно се справиха с проучването на зададените теми[11]. През 2010 се очаква да бъдат защитени повече от 30 студентски дипломни работи, като над 10 от тях – за втора поредна година, ще бъдат магистърски.

 

Предизвикателствата

Предизвикателствата, пред които е изправена българистиката в университета „Мария Кюри-Склодовска” са твърде много. При опита настоящото изследване да уточни мястото й в магистърските програми се оказа, че те не предлагат изучаване на българистични дисципли­ни до 2006 година. След тази година нещата се променят – в магистърските програми на спе­циалност русистика се разширява обучението по български език. Разширява се и възмож­ността за провеждане на семинарни занятия, подпомагащи разработването на магистърски тези в области от българската литература и език. През есента на 2010 за първи път ще стар­тира нова двугодишна магистърска програма в областта на туризма, в чийто програми е широко застъпена подготовката по български език, литература и култура. На първоначално ниво беше одобрен и проект за двугодишна програма по Балканистика. Очаква се послед­ващото му утвърждаване.

Тъй като българистиката съществува в Заклада по славянско езикознание, а не е ед­но­именно самостоятелно звено, преподавателската работа и научните изследвания имат малко по-широк славистичен аспект и са преди всичко сравнителни. Това се очертава и като ос­новната цел, която колегите са си поставили в близко бъдеще – по-голяма самостоятелност на българистиката в структурно-организационно и научно отношение:

Мисля, че тя е много привлекателна специалност. За съжаление ние все още нямаме са­мостоятелна катедра по български език и литература[12]. Може би заради конкуренцията с белоруска и украинска филологии – като нови специалности, което в известен смисъл за­труднява реализацията на нашите намерения да се обособим като самостоятелна катедра по български език, а не както е досега – в рамките на Катедрата по славянско езикознание, казва доц. Мостовска в разговора.

В този контекст изпъква още един наболял проблем – този за учебниците, по които се преподават езика, литературата, историята и културата, обобщено казано, на България. Въ­веж­дането на съвременни методи в обучението и използването на мултимедийни учебни помагала и материали е изключително важно, предвид спецификата на ситуацията в областта на образованието. Още повече, че университетът разполага с доста добра компютърна база, до­стъп до която имат и българистите. На въпроса В преподаването в университета има ли нещо, което би спомогнало самото преподаване на езика? Агата Мокшицка отговори:

Това не е само моето мнение, но и на д-р Мостовска и на проф. Сотиров също. Твър­дим, че би трябвало, че се налага, че има неотложна нужда да се направи един учебник за сту­дентите, да не работим с повече с тия стари учебници.

От проведените наблюдения в хода на изследването става ясно, че по различни причи­ни след 1990 година необходимата за обучението и изследователската работа литература се набавя доста трудно. Поради това акцентът е поставен върху стремежа да се подсигури библиографски преди всичко образователната работа със студентите, като по този начин провеждането на самостоятелни изследвания в областта на българистиката среща по-големи затруднения. При изготвянето на опис на наличната библиотека към Заклада се оказа, че съ­ществуващата база е завидно голяма. За съжаление, немалка част от заглавията обаче са мо­рално остарели. В тази връзка усилията са насочени именно към подновяването на библио­теч­ния фонд, което е свързано с повишения статут на българистиката в института и универ­ситета като цяло и с необходимостта студентите да подготвят бакалавърските си тези. Във всички направени интервюта се изтъкваше, че съществена роля за развитието на библио­течния фонд играят, безспорно, връзките с България – както с оглед на институционалните отношения (с Министерството на образованието, Агенцията за българите в чужбина, бъл­гар­ски университети, неправителствени организации и издателства), така и от гледна точка на личните контакти между членовете на катедрата и лекторите по български език и култура със свои колеги от България. Благодарение на положените усилия в последните няколко години бяха установени и задълбочени контактите с ЮЗУ „Н. Рилски”, Благоевград, НБУ, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, В. Търново, Етнографския институт с музей и Институтът за лите­ра­тура при БАН. В резултат на това периодично се получаваха дарения от нови книги, чийто брой надхвърли 50 заглавия.

От друга страна, важно място заемат контактите на Заклада с други славистични изсле­дователски центрове – както в самата Полша, така и в международен план. Включените в изследването отбелязаха значимостта на отношенията с полски университети за развитието на българистиката. Повод за подобно наблюдение вземаме от казаното от доц. Мостовска:

Ние доста тясно сътрудничим с българските центрове в Полша. Това са универ­си­те­тите в Лудж, Торун, Краков, Шльонския университет. Формите са различни: най-много се за­лага на обмена на студенти. И на преподаватели, разбира се. Участваме в съвместни кон­фе­ренции, семинари, срещи на студенти, специализации за студентите и за препода­ва­телите – тридневни, еднодневни. Ние също винаги сме ги канили на нашите организирани събития, които правим традиционно всяка година. Става дума за конференциите, посве­тени на Кирил и Методий, които вече традиционно организира нашата катедра. Освен това на конференциите, организирани от проф. Вархол винаги сме канили специалисти не само от Полша, но и от България. При нас, мисля, не един път са идвали проф. Брезински, проф. Тодор Бояджиев, проф. Балкански, проф. Елка Константинова.

Прочитът на историята на Катедрата по славянско езикознание показва, че българи­с­ти­те в университета „Мария Кюри-Склодовска” развиват висока в научно отношение изследо­вателска работа. Като голяма тяхна заслуга е започналата да излиза от печат през 1986 година поредица „Славистични изследвания, УМКС”, от която до момента има издадени 17 тома. Пет от тях са авторски монографии, а останалите томове включват материали от организи­раните две поредни години международни научни славистични конференции. През юли 2000 година под ръководството на проф. Стефан Вархол се провежда Третият световен конгрес по диалектология и геолингвистика, чиито подготовка и научно равнище са високо оценени от участниците в Конгреса – учени от Япония, Германия, Русия, страните от бивша Юго­сла­вия. Материалите от конгреса, над 100 студии и статии, са издадени в два тома под редак­ци­ята на проф. Стефан Вархол. В състава на редакционния съвет на изданията от конфе­рен­цията са включени учени от Япония, Германия, Полша и Украйна.

Интерес представляват и превърналите се в традиционни (от 2005 г. насам) Дни на Св. св. Кирил и Методий в гр. Бяла Подляска, в рамките на които се провежда международна ин­тердисциплинарна славистична конференция. Сред създателите и основните организатори на тържествата са членовете на Заклада, които имат и грижата да издават докладите в самос­тоятелно издание.

Поддържането на отношения със звена и центрове в България е един от акцентите в ра­ботата на колегите от Заклада. Търсенето и откриването на възможности за осъществяване на научни контакти се откроява като важен елемент за развиването на българистиката в Полша в разговорите, които проведохме в хода на изследването. В този контекст д-р Мокшицка под­черта значението на пребиваването на преподаватели и студенти в България за научаването на езика и по-доброто опознаване на съвременната културна ситуация, а доц. Мостовска из­тъкна ролята, която имат посещенията на български учени и творци в университета в Люб­лин.

Към казаното може само да се добави, че през последните години студентите имаха възможност да се срещнат (в университета или по покана на Българския културен институт във Варшава) с изтъкнати български творци, сред които Георги Господинов, Алек Попов, Ан­джел Вагенщайн, Кръстьо Пастухов[13]. Този тип контакти се оказват изключително пол­зо­творни, тъй като имат силно мотивиращо влияние върху младите хора[14]. Важно място в тази връзка заемат и срещите с учени от различни български университети, които в рамките на програма Еразъм четат лекции пред студентите-българисти[15]. Самите студенти имат въз­можност да пътуват всяка година до България в рамките на програмите за студентски обмен, което доста подпомага и развива цялостната им подготовка. Важно е да се посочи, че през учебната 2008/2009 година за първи път студентка-славистка, изучаваща български език, успя да спечели и да участва в програмата CEEPUS, която реализира в СУ „Св. Климент Охридски”. През 2009/2010 г. броят на участниците в CEEPUS е вече двама.

Ежегодно в различни полски университети се провеждат под разнообразна форма Дни на балканските култури, в които активно участват членове на Заклада. Напоследък все по-активно участие в тях имат и студенти-българисти. В резултат на изключително добрите от­ношения с Българския културен институт във Варшава българистите от университета в Люблин вземат активно участие в инициирани от института програми и проекти. Сред най-успешните са участието на студенти и преподаватели в международната културна програма „Прочетено в превода” и преводаческата им работа върху пет български документални фил­ма. Студентите-българисти все по-активно се включват в „работилниците по превод”, про­веждани в Торун, Лудж и Краков, където освен спецификата на преводаческата работа ус­пя­ват да завържат ползотворни лични контакти. В резултат на тези преводачески провокации, както и в следствие на срещите с български творци, в момента се разработва един доста го­лям по мащабите си проект, свързан с превод на полски език на 30 разказа от десет български автори.

 

***

История и настояще, трудности и предизвикателства пред българистиката в Люблин – въпроси, по които в настоящия текст се направи опит да се възстанови миналото и да се очер­таят посоките. Останаха и много незасегнати теми, всяка от които предполага самостоятелен преглед – договори между университетите, участия в програмите Еразъм и Сократ, кон­ференции, дискусии, срещи, научни изследвания и бакалавърски тези... Теми, значими в една или друга степен за по-доброто представяне на състоянието на българистиката в универ­си­тета „Мария Кюри-Склодовска”, теми, обединили усилията на колегите от Заклада през го­дините на неговото съществуване.

 

--------------------------------------------------------------------------------

[1] Извадката е от интервю с проф. Петър Сотиров.

[2] Поради тази причина Петър Сотиров е и сред авторите на този текст, и сред интервюираните колеги.

[3] Данните са взети от кратко описание на дейността, която развиват българистите в Катедрата по славянско ези­ко­знание от 1962 г. до днес, съхранявано в научното звено.

[4] Закладът е формирование, чийто еквивалент в българските университети е секторът или лабораторията.

[5] Спогодбата за културно сътрудничество между България и Полша е подписана през 1966 година.

[6] Лекторатите в Бургас и Варна са към полувисши институти по международен туризъм. Според условията, за­ложени в Плана за прилагане на Спогодбата от 1966 година, договорите се сключват между Комитета по туризма на Народна република България и заинтересованите лектори.

[7] ЦДА, фонд 142, опис 23, архивна единица 127, лист 15.

[8] План за прилагане на Спогодбата за културно сътрудничество между правителството на Народна република България и правителството на Полската народна република за 1970-71 година – ЦДА, ф. 142, оп. 21, а. е. 109, л. 5.

[9] Като специализация българистиката е разгърната в осем семестъра с около 840-860 часа. По това време лек­то­ратът продължава да съществува в рамките на 900 часа хорариум за четири години, с тази особеност, че лек­торските часове се формират от групи студенти от полска, украинска или руска филологии. В специализантските курсове се записват около 7-8 до 10 души годишно. Привлекателна в случая се оказва и възможността студентите да пътуват в рамките на министерски стипендии до България, в резултат на което се подготвят специализантски работи на високо научно равнище.

[10] Виж повече по този въпрос Phillips, John. Modernity. // Phillips, John. Background to Critical Theory. <http://courses.nus.edu.sg/course/elljwp/modernity.htm> (20.04.2007).

[11] До 2006 г. под научното ръководство на преподаватели от Заклада са защитени 301 магистърски работи, от които 270 са работи на студенти от полска филология, а 31 – от специалност руска филология. Защитените ба­ка­лавърски и магистърски тези с българистична насоченост в от 2007 г. насам надхвърлят 100.

[12] Усилия в посока на обособяване на самостоятелна катедра се правят още от 80-те години на ХХ век. По сви­детелството на проф. Вархол затрудненията са преди всичко финансови и независимо от положените усилия – съвместни полско-български конференции, обмен на преподаватели, общи изследователски проекти, българисти­ката все още очаква да бъде обособена в самостоятелна катедра.

[13] Посещението на Кр. Пастухов през месец април 2007 бе отразено от Юстина Попик и Анна Пиркош, а отзивът беше публикуван в пролетния брой на университетския вестник на ЮЗУ „Неофит Рилски” – „Филолог”. Сту­дент­ската рефлексия към инициативи от областта на културния и научния живот може да се види на следните елек­тронни адреси: www.umcs.lublin.pl/zjs и www.slawistyka.blogspot.com Изграждането и поддържането от Заклада на електронна база данни на университетския сървър (първия от дадените адреси), както и създаването на блог на Кръжока, също са сред значимите успехи, които могат да бъдат посочени за последните години. Блогът на бъл­га­ристичния кръжок изцяло се разработва от студентите и отразява събития, свързани с техни проекти и реали­за­ции. Част от материалите са на български език, а други са на полски.

[14] Изключителен интерес студентите проявиха към две интересни инициативи. Първата беше видеомост, осъще­ствен през май 2007 с помощта на Skype, с Емануил Видински от Бон, Германия, в която студентите имаха въз­можност да разговарят в реално време с автора. Втората инициатива беше озаглавена „Българистичен флашмоб” – студентите четоха в двора на университета в рамките на 5 минути български текстове, след което бързо се раз­пръснаха. Това предизвика силен интерес у останалите студенти в университета, тъй като българистите успяха да провокират „мултикултурната” му публичност, която проявява любопитство към различията.

[15] В периода 2004 – 2007 г. са по инициатива на Заклада по славянско езикознание са сключени договори по про­грама Еразъм между университета „Мария Склодовска-Кюри” и 4 български университета: СУ „Св. Климент Охридски”, ПУ „Паисий Хилендарски”, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и ЮЗУ „Неофит Рилски”. В резултат на те­зи договори всяка година 18 полски студенти, изучаващи български език, се обучават в рамките на един се­ме­стър в един от изброените университети.

 

 

Последен брой

Езиков свят